Вредно ли е да пукаме кокалчетата на ръцете си? Едно от най-разпространените твърдения през годините е, че това може да ни докара артрит или други заболявания на ставите. Но дали наистина е така?

Първо, нека да поговорим за причините ставите да пукат. Кокалчетата на пръстите ви са мястото, където метакарпалните кости или костите на ръката се свързват с проксималните фаланги или костите на пръстите, пише chr.bg.

Мястото, където се срещат костите, е омекотено от структура, наречена синовиална капсула, която е изпълнена със смазваща течност, която съдържа разтворени газове и хранителни вещества.

Когато издърпвате или сгъвате пръстите си докран назад, за да си изпукате кокалчетата, разтягате синовиалната капсула и създавате повече пространство в нея. В образувалия се вакуум нахлуват газове, които създават мехурчета – и звукът от пукането е именно образуването на тези мехурчета.

След образуването им на газовете е необходимо известно време, за да се разтворят отново в течността, поради което не можете да произведете пукот отново веднага.

Многократното пукане на синовиалните капсули звучи като лошо нещо – дали то не води до увреждания като артрит? Един лекар от Тузънд Оукс, Калифорния, решава да разбере това като използва себе си за опитно зайче.

Когато бил дете, майката и лелите на Доналд Унгер многократно му повтарят, че пукането на кокалчетата ще му докара артрит.

От любопитство – или може би от злоба – той започва да пука лявата си ръка два пъти дневно, но не и дясната, за да я използва като контролен орган. Това продължава 50 години. След около 36 500 пуквания Унгер сравнява ръцете си… и не открива артрит в нито една от тях.

Въпреки че извадката на проучването е твърде малка, за да потвърди резултатите в обществен мащаб, Унгер пише в списание „Артрит и ревматизъм“ през 1998 г., че ескпериментът му подкрепя проучване от 70-те години на миналия век, проведено сред 28 възрастни от старчески домове, което не открива връзка между навика и болестта.

За ценния си принос към науката Унгер получава Иг-Нобел за 2009 г.

В годините след началото на експеримента са проведени няколко проучвания, които разглеждат възможността за връзката. Проучване от 1990 г. установява, че хората с навика имат по-малка сила на захвата и по-голям оток на ръцете.

Друг доклад описва леки наранявания на връзките и сухожилията в ставите, които заздравяват в рамките на месец. Но това са били незначителни последици и не са довели до артрит.

Така че най-лошата последица от пукането на кокалчетата си остава досаждането на околните.