Учените отдавна се интересуват от съдбата на Слънчевата система, когато Слънцето навлезе във фазата на червен гигант.
Процесът, който ще настъпи след около пет милиарда години, ще доведе до сериозни промени в условията на живот на Земята и околните планети.
Очаква се вътрешните планети като Меркурий и Венера да бъдат унищожени от разширяващото се Слънце, а Земята – макар и потенциално оцеляла – ще стане необитаема.
Промените обаче ще имат позитивен ефект върху външните части на Слънчевата система. Ново моделиране показва, че газовият гигант Юпитер и неговите луни ще попаднат в новата обитаема зона – регион, в който условията позволяват съществуването на течна вода и потенциално живот.
Особено внимание привлича Европа – ледена луна на Юпитер, за която се смята, че крие океан от течна вода под повърхността си.
С повишаването на температурите поради разширяването на Слънцето, ледът на Европа ще започне да сублимира, образувайки временна атмосфера от водни пари.
Макар че част от тази атмосфера ще бъде изгубена в космоса, възможно е Европа да запази условията, благоприятни за живот, в продължение на стотици хиляди години. Въпросът остава дали този период ще е достатъчен за възникване и развитие на биологични форми.
След фазата на червен гигант, Слънцето ще се превърне в бяло джудже и ще продължи да съществува още 12 до 15 милиарда години.
За разлика от по-масивните звезди, които завършват живота си със свръхнови, нашата звезда ще изчезне по-меко, запазвайки шансовете за оцеляване на външните планети.
Наблюдения на други планетарни системи показват, че планети могат да съществуват около бели джуджета, което подкрепя теорията, че дори след драматичния преход на Слънцето, част от Слънчевата система ще продължи да бъде дом на потенциално обитаеми светове.
