Често хората с по-слаби социални умения използват определени фрази, които, без да знаят, могат да изглеждат отблъскващи или дори обидни.

Светът на психологията ни дава известна представа за тези често срещани вербални грешни стъпки. Оказва се, че има няколко фрази, които, когато се използват често, могат да показват, че човек има лоши социални умения. Нека ги разгледаме:

1. „Знам това“

 Социалните взаимодействия са танц на даване и вземане. Но понякога тези, на които им липсва социален финес, често могат да пропуснат ритъма. Те залагат твърде много на фрази, които, макар да изглеждат безобидни, могат да оставят кисел вкус в разговора. Една такава фраза е „Знам това“.

Тази фраза често може да изглежда като пренебрежителна. Вместо да насърчавате връзка, като слушате и се ангажирате с мислите или преживяванията на другия човек, може да изглежда, че ги отхвърляте. Сякаш казвате: „Да, да, вече знам всичко това. Продължете напред."
 Може да накарате другия да се почувства нечут или омаловажен. 

 

И все пак хората с лоши социални умения могат да използват тази фраза често, без да обръщат внимание на нейното отрицателно въздействие. Те може да мислят, че се приравняват към гледната точка на другия човек, без да осъзнават, че е твърде вероятно да прекратят по-нататъшната комуникация.

2. „Всъщност, аз мисля, че...“

Всички сме били в ситуации, в които разговорът се превръща в битка на разума. Спомням си, че веднъж на социално събиране разговарях с човек, който изглежда имаше „всъщност“ за всяко изречение, което казвах. Споменах как ми харесва конкретен филм и той веднага отговори: „Всъщност, аз мисля, че ще откриете, че предишният филм на режисьора беше много по-добър.“

Когато се опитах да споделя интересен факт за книга, която четях, той ме прекъсна с: „Всъщност, аз мисля, че ще откриете, че авторът е силно критикуван за методите си на изследване.“

Въпреки че, може би, е възнамерявал да сподели знанията си или да предизвика по-задълбочен разговор, имах чувството, че постоянно се опитва да се изтъкне и да ме коригира. Това доведе до изтощение и логична дистанция.

Фразата „Всъщност, аз мисля, че ...“ често може да изглежда като снизходителна. Това сякаш намеква, че гледната точка или знанията на другия човек са неправилни или непълни.

Вместо да насърчава здравословен диалог, може да създаде усещане за конкуренция. Тези със слаби социални умения може да не осъзнават как подобни фрази могат да намалят удоволствието и потока на разговора. Винаги е по-добре да създадете атмосфера на учене и споделяне, а не на едно ръководство.

3. "Не се обиждай, но…“

Фразата „Без обида, но…“ е класически пример за комплимент с обратен ефект. Често се използва като преамбюл на изявление, което е обидно. Психологията ни казва, че когато хората чуят тази фраза, те инстинктивно се подготвят за обида.

Човешкият мозък има отрицателна предубеденост, което означава, че реагира по-интензивно на отрицателни стимули, отколкото на положителни. Това е механизъм за оцеляване, който се е развивал в продължение на хиляди години.

Когато някой чуе „Не се обиждай, но…“, се задейства негативно пристрастие и мозъкът се подготвя за обида. Това може веднага да постави слушателя в отбранителна позиция, дори преди да е казана останалата част от изречението.

Хората с лоши социални умения могат да използват тази фраза, мислейки, че омекотява удара от техния коментар. Но в действителност има тенденция да прави точно обратното. Вместо да използвате тази фраза, опитайте се да бъдете директни и тактични с вашите отзиви или мнения.

 

4. „Честно казано...“

В идеалния случай разговорът трябва да бъде пространство на доверие и автентичност. Честността трябва да бъде по подразбиране в комуникацията, а не изключение.

Така че вместо да сигнализирате своята честност с тази фраза, покажете я чрез последователните си думи и действия.

5. "Няма значение" ( все тази).

Разногласията са нормална част от разговорите, но как се справяме с тях може да отразява нашите социални умения. Една фраза, която може да бъде доста вредна, е „ Няма значение“.

Тази единствена дума често може да се възприема като пренебрежителна или апатична. Това предполага, че не желаете да участвате в дискусия или да вземете предвид гледната точка на друг човек.

Например, ако някой споделя мнението си и вие отговорите с „няма значение“, това може да означава, че не цените мислите му или смятате, че не си струва да отделяте време за обсъждане.

Хората с лоши социални умения могат да използват тази фраза, без да осъзнават въздействието, което има върху техните взаимоотношения. По-конструктивен подход би бил да изразите уважително несъгласие или да зададете въпроси, за да разберете по-добре гледната точка на другия човек.

6. „Не е моя вина“.

Животът е поредица от възходи и падения. Всички правим грешки и това е добре. Важното е как ще им отговорим. Фраза, често използвана от хора с по-слаби социални умения, е „Не е моя вина“.

Тази фраза може да изглежда като отклоняваща отговорност и може да навреди на доверието в отношенията. Представете си сценарий, при който нещо се обърка на работното място и вместо да работим заедно, за да намерим решение, член на екипа казва: „Не е моя вина“.

Тази фраза може да създаде разделение и да насърчи култура на обвиняване, а не такава на сътрудничество. Да признаем грешките си и да поемем отговорност за действията си е трудно, но от съществено значение за растежа.

Показва зрялост, смелост и почтеност. Вместо да отклоняваме вината, трябва да се стремим да се учим от грешките си и да се поправяме, когато е необходимо. Става дума за това да притежаваме действията си и да използваме грешките си като стъпала, за да станем по-добри версии на себе си.

 

8. „Ти винаги…“ или „Ти никога не…“

Когато става въпрос за ефективна комуникация, генерализирането е капан, който е добре да избегнем. Фрази като „Ти винаги…“ или „Ти никога…“ често се използват от хора с лоши социални умения. Тези твърдения могат да бъдат вредни, тъй като са склонни да обобщават поведението на човек, често в негативна светлина.

Например, казвайки „Никога не ме слушаш“ или „Винаги забравяш важни дати“ може да накара другия човек да се почувства нападнат и отбранителен. Това ги поставя в положение, в което изпитват необходимост да оправдаят действията си, вместо да участват в смислен разговор.

Вместо да използвате тези обобщаващи твърдения, по-добре е да се обърнете към конкретни случаи и да изразите как тези действия са ви накарали да се почувствате. Този подход насърчава открития диалог и свежда до минимум отбранителната позиция.

9. „Такъв съм си!“

Фразата „Такъв съм съм си“ може да бъде доста проблематична. Това предполага отказ от растеж или промяна, дори когато поведението наранява другите или възпрепятства личния напредък.

Когато хората казват това, те може да си помислят, че отстояват своята самоличност. Въпреки това, често идва като извинение за непоемане на отговорност за действия, които влияят негативно на другите. Красотата да бъдеш човек е нашата способност за растеж и промяна.

Трябва да се стремим към самоусъвършенстване, особено когато нашите действия или думи влияят негативно на хората около нас. Твърдението „Такъв съм си аз“ изключва тази възможност и може да обтегне или разтрогне отношенията. Полина Василева Психологически кът Полет