Луната отново се превръща в арена на глобално съперничество. Десетилетия след края на програмата „Аполо“ САЩ и Китай навлизат в нова космическа надпревара, но този път целта не е просто поставяне на знаме на лунната повърхност. Амбицията е много по-голяма – изграждане на постоянна база, която един ден да поддържа човешко присъствие извън Земята.
НАСА планира да върне астронавти на Луната през 2028 година, но мисията е само първата стъпка от дългосрочен проект на стойност около 20 милиарда долара. Космическата агенция вижда бъдещето не в кратките посещения, а в създаването на постоянно обитаема инфраструктура.
Времето обаче притиска американската програма. Китай също напредва бързо и вече има заявена цел да изпрати хора на Луната до 2030 година. Само преди дни страната изстреля космическия кораб „Шънджоу-23“, който изпрати нов екипаж до китайската орбитална станция „Тиангун“.
„Америка се завръща на Луната“, заяви администраторът на НАСА Джаред Айзакман, подчертавайки, че предстоящите предизвикателства са значително по-сложни от тези по време на мисиите „Аполо“.
Условията на Луната остават изключително сурови. При директна слънчева светлина температурите могат да надхвърлят 250 градуса, а в сенчестите райони да паднат под минус 250 градуса. Липсата на атмосфера означава липса на защита срещу радиация, космически бури и метеорити.
Въпреки това НАСА смята, че технологиите, разработени за подобни мисии, ще имат огромно значение и за живота на Земята.
Планът за бъдещата лунна база е разделен на три основни етапа. Първата фаза вече е започнала и ще продължи до края на десетилетието. Основната цел е да се провери дали системите и технологиите работят надеждно и дали частните компании могат да изпълнят сложните задачи.
По време на първата фаза НАСА планира 25 изстрелвания и 21 кацания на Луната. Очаква се на повърхността да бъдат доставени приблизително четири тона оборудване и научни товари.
Американската агенция разчита сериозно на частния сектор. Компанията Blue Origin на Джеф Безос ще достави лунен кацателен модул Blue Moon Mark 1 Endurance Lander, който може да бъде изпратен още през 2026 година към района на Южния полюс на Луната.
Astrobotic също разработва специален модул, способен да транспортира повече от половин тон оборудване. В проекта участват и международни партньори, включително Европейската космическа агенция и Корейският институт по астрономия и космически науки.
Паралелно с това НАСА инвестира стотици милиони долари в създаването на специални лунни превозни средства за астронавтите от програмата „Артемида“. Машините ще могат да превозват двама души, да се движат автономно или ръчно и да развиват скорост между 10 и 15 километра в час.
Част от бъдещата стратегия включва и мисията „Moonfall“, чрез която четири дрона ще изследват лунната повърхност. Те ще търсят природни ресурси, ще анализират терена и ще определят потенциалните граници на бъдещото човешко селище.
След повече от половин век Луната отново се превръща в стратегическа цел. Но този път въпросът не е кой ще стигне първи, а кой ще остане там завинаги.
