Димитринка, или както всички я знаят, Дида, прави букети от сапун. Това е хобито й, на което с удоволствие се отдава, когато не пътува. Защото тя често е на път, това е работата й – шофьор е на тир – и кръстосва пътищата на Америка.

Дида е от Добрич, но от години живее в Чикаго. Тук са съпругът й, децата й, а вече има и внуци. Затова казва, че сърцето й е в Америка, но душата й е в Родината – където са брат й, близначките й, техните деца и цялото й голямо семейство.

Димитринка, мъжът й и децата им заминали за САЩ, след като спечелили зелена карта през 2002 година.

Когато заминали, те имали успешна работа в България – магазин за хранителни стоки „Звезда“ и бизнес в Албена. Но потеглили заради американската мечта на мъжа й Жечо – да отидат, да видят Статуята на свободата, да поработят малко, пък после да решават.

И така вече 18 години. Междувременно децата им пораснали, устроили се, синът им вече е семеен, имат и внуче. А те през цялото време работили, работят и ще продължават да го правят, докато се пенсионират или не решат, че вече е време да се прибират, разказва историята на Димитринка и Жечо вестник „Про Нюз Добрич“.

За тези 18 години те успели да се приберат в България около 6 пъти – по веднъж на всеки три години, защото работата и сегашната обстановка не позволяват да отсъстват.

Двамата семейно са шофьори на тир и имат договори за изпълнение. Карат собствен камион от 15 години, през годините ги увеличили до три, но трудно намирали работници. Затова ги продали и сега са само двамата. Работата и животът в чужбина са ги променили, направили ги по-предпазливи, по-затворени. Липсват им срещите с роднини и приятели, но са щастливи и благодарни.

Дида е благодарна, че със съпруга й са заедно вече 37 години и се подкрепят във всичко. Радва се, че всички са здрави и децата им са с тях. Образовали са ги, реализирали са се успешно и родителите им вече са спокойни, че са изпълнили дълга си.

Дори типично по български купили съседната къща, когато собствениците я обявили за продан. Постегнали я, в случай, че някое от децата реши да живее до тях. Така и станало.

След работа в друг щат и в друга държава, синът им решил да заживее с новото си семейство в Чикаго. И сега всички са заедно – синът в съседната къща, дъщеря им също е при тях, за да е със семейството и да е по-близо до летището, където е митнически служител, а апартамента си дава под наем.

На повечето празници Дида и Жечо работят. Трябва да се сменят в шофирането на всеки 10 часа според изискванията. Общуват предимно с българи, и то от Добрич.

Събират се и празнуват и с българската общност в Чикаго, но все по-рядко заради пътуванията им.
Вече няколко пъти добричкото семейство е обиколило щатите на Америка, все са на път. Шегуват се, че са посрещали новата 2021 година в камиона три пъти заради часовите разлики.

Дида обича да снима залезите и изгревите на местата, през които минава.

Докато е зад волана има много време за размисъл и мечти. Мечтае един ден да се върне в Добрич, макар да знае, че децата й няма да я последват. Техният живот е в САЩ, но тя е готова да дели времето между двата континента.

Преди няколко години, чрез друга българка, Дида открила етеричните масла и тяхното приложение. Започнала да ги изучава сериозно и така разбрала как могат да се използват за почистване и козметика и да се добавят към готова сапунена основа, за да се придадат различни действие, цвят и аромат на сапуна. Започнала плахо, по малко, само да пробва, но се оказало нейният начин да изразява себе си – нещо, от което имала нужда.

Сега твори невероятно красиви произведения от сапун. В някои от тях влага маслата, подходящи за различните типове кожа. Вследствие на дългото изучаване на действията им, има свои рецепти и пропорции. Букетите от сапунени цветя са голямата й страст.

Подходящи са за подарък, за декорация и ароматизация, а и винаги можеш да си откъснеш едно листенце и да се измиеш. Успява да продава, макар да няма достатъчно време, за да се отдаде на хобито си и да поема поръчки.

Сега твори на тема Свети Валентин и майстори красиви обяснения в любов. Всяко от тях е плод на нейното желание, вдъхновение и нужда да твори. Надява се един ден, когато се прибере в България, да продължи да се занимава с тях като хоби и малък бизнес, пише bg-voice.

Дида не крие, че й липсва Родината, събиранията с близките на празници и българската музика и танци, но ако може да върне времето назад, може би отново ще реши да замине. Заради децата. Казва, че със съпруга й първото нещо, което усещат, като кацнат в България, е въздухът, защото тук той е различен, много специален и се диша по-леко.