Малко преди да напусне този свят на 20 септември 1737 г., съпругата на британския крал Джордж II – Каролина Бранденбург-Ансбахска, моли придворните си дами да повикат съпруга й до смъртния й одър. Няколко дни по-рано тя е оперирана без упойка от пъпна херния, получена след раждането на последното им, единадесето дете – дъщеричката Луиза, но вместо да се подобри, състоянието й се влошава.
Дълбоко разстроен от случващото се, Джордж II показва през тези скръбни дни нежност, за която светът не го смятал за способен, и веднага се отправя към покоите на кралицата. Щом го вижда пред леглото си, Каролина с последни сили го умолява да встъпи в нов брак след нейната смърт.
Просълзеният монарх отвръща достатъчно силно, за да го чуе добре умиращата му съпруга: „Не, не и не, но ще имам любовници!“
Според присъстващите на тази трогателна, но и мрачно-оптимистична сцена придворни, кралят не изрекъл пред издъхващата Каролина утешителните думи „Бъди спокойна, моля те, ще се оправя и без съпруга!“. Вместо това той възлага на легендарния Георг Фридрих Хендел да напише музиката, с която кралицата да бъде изпратена на последен път в Уестминстърското абатство.
Така се ражда монументалният погребален химн „Пътищата на Сион скърбят“.
Каролина Бранденбург-Ансбахска
Историците смятат, че Джордж II действително обичал Каролина с цялото си сърце. Той сам я избрал за своя спътница в живота и майка на децата си.
Смята се, че баща му не искал синът му да бъде емоционално сломен от неуспешен брак, какъвто бил наложен на самия него с принцесата София Доротея. Този брак бил резултат от държавнически съображения или от финансовите затруднения на времето.
Още преди да се възкачи на престола като Джордж I на Обединеното кралство, Георг Людвиг Хановерски бил твърдо решен да даде на своя най-голям син и наследник възможността сам да опознае бъдещата си съпруга. Той искал младежът да я хареса лично, преди да бъде постигнато каквото и да е официално споразумение между евентуалните сватове.
През 1702 г. все пак започват преговори за женитба на Георг Август Хановерски с шведската принцеса Хедвиг София — вдовстваща херцогиня и регент на германското херцогство Холщайн-Готорп. Разговорите обаче не довеждат до резултат, тъй като кандидат-женихът отхвърля идеята, когато разбира, че му готвят „втора ръка булка“.
Младият мъж продължава сам да си търси съпруга. През юни 1705 г., пътувайки инкогнито под псевдонима „Мосю дьо Буш“, той посещава княжеството Ансбах и лятната резиденция на неговите владетели — Трисдорф, за да огледа лично потенциална кандидатка за жена.
Става въпрос за принцесата Каролина фон Бранденбург-Ансбах, която се намирала под покровителството на лелята на хановерския принц — пруската кралица София Карлота.
Едмънд Поли, английският посланик в Хановер, съобщава на кралица Ана, която все още управлява в Лондон, че Джордж е дълбоко впечатлен от „добрия характер на принцесата, че не може да мисли за никоя друга“.
Самата принцеса — интелигентна и привлекателна девойка, отказала преди това ръката на бъдещия крал на Испания — също харесва своя кандидат, макар той да се представя като „принц под прикритието на волния интелектуалец Мосю дьо Буш“.
Брачният договор е сключен в края на юли същата година. На 22 август 1705 г. Каролина пристига в Хановер, а сватбата се провежда още същата вечер в параклиса на двореца „Херенхаузен“.
Съюзът им е щастлив и белязан от искрена привързаност, макар Георг Август — известен в Германия, а по-късно в Англия като Джордж Огъстъс — да продължава да има любовници и след сватбата.
Каролина е напълно осведомена за неверността му, но за разлика от свекърва си, свекъра си и „собствената си половинка“, тя остава вярна съпруга — без ревниви скандали и без собствени любовни връзки.
Част от историците спекулират за особено близки, дори интимни отношения между нея и Робърт Уолпол — премиер-министър първо на Джордж I, а по-късно и на съпруга й Джордж II.
Повечето изследователи на кулисите на британския двор обаче твърдят, че влиятелният политик бил единствено близък приятел на Каролина, подпомагащ я в управлението на държавата, докато съпругът й отсъствал заради войни или неотложни дела в родна Германия.
Що се отнася до любовниците на съпруга си, кралицата предпочитала всички те да бъдат сред нейните придворни дами. По този начин смятала, че ще може постоянно да ги наблюдава и да не допусне мъжът й да се увлече прекалено силно – да се влюби безпаметно и да изостави семейството си.
Иначе трудно би могла Каролина да забременее от него единайсет пъти, при това седем от децата им да бъдат здрави и да достигнат до почтена възраст.
Според историците най-известната любовница на Георг Август, преди той да стане крал Джордж II, е Хенриета Хауърд – графиня на Съфолк. Тя остава до него цели 19 години – от 1714 до 1735 г.
Хенриета е една от трите дъщери на норфолкския благородник Хенри Хобарт и съпругата му Елизабет Мейнард. Баща й умира след дуел, когато момичето е на осем години, а майка му си отива от този свят четири години по-късно, през 1701 г., когато Хенриета остава сираче на дванадесет години.
По-късно тя става повереница на Петия граф на Съфолк – Хенри Хауърд, който я харесва за снаха. Когато Хенриета навършва 16 години, той й предлага да се омъжи за най-малкия му син Чарлз. Вече превърнала се в красавица, девойката приема предложението, тъй като самата тя не била безразлична към бъдещия граф.
Хенриета Хауърд – графиня на Съфолк
Хенриета и Чарлз сключват брак, а от съюза им се ражда син, който получава името Хенри - в чест на дядото. Този брак обаче се оказва нещастен за двамата.
Хенриета встъпва в него преимуществено заради финансова сигурност, разчитайки на състоянието на богатия си съпруг, а също и за да подпомага братята и сестрите си, останали сираци. Чарлз обаче скоро проумява истинските й намерения, което поражда у него негодувание и постепенно разваля съпружеските им отношения.
Твърди се дори, че съпругът често вдигал ръка на жена си - практика, която не била рядкост за онова време. По-сериозният проблем бил друг: той започнал да й отделя все по-малко внимание, а все повече време прекарвал на хазартните маси в кръчмите.
През 1714 г., по съвет на свекъра си граф Хауърд, семейството заедно потегля към Хановер с надеждата да спечели благоразположението на Джордж I, чието бъдещо коронясване за крал на Великобритания вече не подлежало на съмнение. Веднага след аудиенцията при него Хенриета се запознава и със сина му Георг.
Щом усеща, че той изпитва интерес към нея, тя без колебание приема ролята на негова любовница - още повече че собственият й съпруг изглежда отдавна бил забравил, че тя му е жена.
Бъдещият крал Джордж II е увлечен по англичанката, макар тя да привлича вниманието му не толкова с хубост, колкото с остроумие, интелигентност и рядка за жена от онова време ерудиция.
Георг Август Хановерски не се двои и я назначава за дама в покоите на съпругата си Каролина Ансбахска, което на практика означава, че гостенката прекарва постоянно време в близост до неговата спалня.
Бъдещата първо принцеса на Уелс, а по-късно кралица на Великобритания, също харесва Хенриета. Според хронистите тя е доволна, че съпругът й държи любовница, която намира за приятна и забавна, макар понякога той да я пренебрегва публично.
Няколко години по-късно, когато Джордж I вече е крал на Великобритания, синът му, престолонаследникът Чарлз, е отпратен с голяма сума пари. Бракът му приключва официално, без обаче да бъде разтрогнат от църквата.
Усещайки, че възкачилият се на престола през 1727 г. Джордж II постепенно е охладнял към нея след 19 години връзка, Хенриета тихомълком напуска кралските покои известно време по-късно.
Владетелят изглежда доволен от тази нейна постъпка и сякаш в знак на признателност й отпуска впечатляваща за онези години парична сума.
С тези средства тя закупува обширен имот край река Темза, а архитектът Роджър Морис изгражда специално за нея истински малък палат, който привлича погледите и днес.
Друга известна от светските хроники дама от началото на XVIII век е Амали фон Валмоден, по която крал Джордж II се увлича през 1735 г. по време на визита в родния си Хановер. Там красавицата живее заедно със своя съпруг.
Британският монарх, чиито владения се простират и на територията на днешна Германия, веднага я пожелава. Родената в знатно семейство млада жена не се колебае да приеме височайшите ухажвания - разказва се, че дори била насърчена от собствения си съпруг.
Година по-късно, през 1736 г., Амали ражда син на име Йохан Лудвиг фон Валмоден. Кралят обаче не го признава за свой, тъй като по време на раждането майката все още е била в брак.
Този факт не се отразява зле на връзката им, напротив - Джордж II зачестява визитите си в Хановер. Те обаче секват след смъртта на съпругата му Каролина през 1737 г. и раждането на последната им дъщеря Луиза.
Амали фон Валмоден
Верен на обещанието, дадено пред смъртния одър на любимата си съпруга, той се впуска в множество мимолетни връзки с най-красивите и знатни придворни дами. Не подминава и възможността да се радва на компанията на известни актриси от най-прочутите театри в столицата на Обединеното кралство.
Година-две по-късно в Лондон се премества Амали фон Валмоден, а кралят я посреща с отворени обятия. Причината е, че на смъртния си одър съпругата му го е накарала да обещае, че след нея ще има много любовници, но не и нова съпруга.
Именно това се случва – двамата живеят почти като семейство до неговата смърт през 1761 година. От връзката им се ражда и втори син, който получава името Йохан Лудвиг фон Валмоден-Гимборн.
След смъртта на краля Амали прекарва останалите си години в Хановер, като го надживява с близо пет години. За нея по това време се грижи по-големият й син, който вече е основал собствено семейство.
Джордж II не успява да види края на войната с Франция, водена почти паралелно на територията на днешна Канада и западно от Хановер – конфликт, вследствие на който неговото кралство се утвърждава като водеща колониална сила. Той напуска този свят на 25 октомври 1760 г. заради дисекация на аортата.
Придворните твърдят, че той се събудил точно в 6:00 ч. сутринта, както правел всеки ден, и му бил поднесен горещ шоколад. След това кралят отишъл до тоалетния стол, а после – до умивалника.
След като се погрижил за естествените си нужди, той се отправил към бюрото си, за да започне работата по държавните дела. Но докато се изправял, важен кръвоносен съд в гърдите му се спукал и той рухнал на пода.
По това време владетелят вече бил почти напълно глух и сляп с едното око, а хроникьорите отбелязват в записките си, че не бил страдал преди да си отиде от този свят.
Съгласно собствената му воля, той бил погребан до съпругата си Каролина в Уестминстърското абатство на 11 ноември 1760 г. Така той се превръща в последния британски монарх, намерил вечен покой в легендарното абатство.
Короната наследява неговият внук – синът на първородния му син Фредерик, който почива преди самия крал. Внукът поема трона на Великобритания под името Джордж III.
Източник: "Труд"
