Попитайте хората, които застаряват, и повечето ще кажат, че времето сякаш тече по-бързо, когато остареем. В младостта ни изглеждаше, че лятото ще продължи вечно, но с течение на времето летните месеци „отлитат за секунди“. Защо се случва това? Психолозите имат няколко обяснения.

Психолозите обясняват, че има няколко идеи, които могат да обяснят този феномен. Първо, това е свързано с това колко нова информация усвояваме през нашето време, смята психологът Робърт Орнщайн, който през 60-те години на миналия век провежда серия от експерименти, показващи как възприемането на времето може да бъде оформено от това колко нова информация обработва нашият мозък, пише IFLScience.

В един експеримент психологът показа на доброволци диаграми с различна степен на интерес, след което ги помолил да преценят колко време е минало. Въпреки че диаграмите са показани на субектите за същия период от време, субектите съобщават, че диаграмите с по-интересен дизайн са били показвани по-дълго от по-малко интересните.

В друг експеримент участниците бяха помолени да слушат аудио с различни количества информация под формата на щракащи звуци и битови шумове, преди отново да бъдат помолени да преценят времето, през което са го слушали. Резултатите показват, че там, където има повече информация - например, ако има много повече щракащи звуци - субектите съобщават, че задачата отнема повече време.

Според старши преподавател по математическа биология в университета в Бат, д-р Крисчън Йейтс, основната теория за това защо времето лети по-бързо с възрастта предполага, че колкото повече остаряваме, толкова по-запознати ставаме със заобикалящата ни среда. В същото време всичко е ново за децата и затова те са невероятно развълнувани да се качат на влака и да разгледат забележителностите около тях.

По този начин децата изразходват значително повече мозъчна енергия за преконфигуриране на умствените си представи за света около тях. Теорията предполага, че това изглежда кара времето да минава по-бавно за децата, отколкото за възрастните, затънали в рутина.

Подобна теория беше очертана през 2019 г. и предполага, че е свързана с това колко бързо мозъците ни обработват изображения, докато остаряваме. Според професора по машинно инженерство Дж. А. Джоунс в университета Дюк, Адриан Беджан, хората често са изненадани от това колко много си спомнят дните, които са изглеждали вечни в младостта им. Учените смятат, че въпросът не е в това, че тогава опитът ни е бил по-значим или по-дълбок, а е бил обработен светкавично.

За съжаление, с напредването на възрастта нервите и невроните стават по-сложни и следователно сигналите отнемат все повече и повече време, за да преминат по своя път. Според Беджан мозъкът ни усеща „бавене на времето“, когато се променят образите на възприятието и настоящето е различно от миналото, защото менталното зрение се е променило.

С прости думи, колкото по-млад е мозъкът ни, толкова повече изображения получава за един ден и толкова повече чувстваме, че дните ни продължават.

Второ, предполага се, че времето може да се забави в напреднала възраст, тъй като даден период от време изглежда по-кратък, защото сме преживели повече време, с което да го сравним.

Според изследователите в областта на неврологията Мюриан Айриш и Клеър О'Калахан, пропорционалната теория има интуитивен смисъл, когато вземем предвид как една година от живота на човек на 75 години може да се почувства много по-бърза, например, в сравнение с една година от живота на десетгодишен човек. 

Въпреки това учените продължават да изследват това явление и да излагат нови теории.