Джон Ърнст Стайнбек-младши е роден през 1902 г. в Калифорния, САЩ. Автор на запомнящи се творби като „На изток от рая”, „За мишките и хората”, „Гроздовете на гнева”.

Талантлив писател, драматург, есеист, той е с немски и ирландски корени, откъдето произлиза и необичайната му фамилия. Наследява страстта към литературата от майка си, която е бивша учителка.

Джон Стайнбек е известен със своя цинизъм, но макар циничен, писателят посвещава цялото си творчество на обикновения безпомощен американски гражданин. Остава в историята не само като гениален автор, но и като филантроп и хуманист. Вижте някои от най-запомнящите се цитати на Стайнбек. 

„Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното” 
„Да си жив, означава да имаш белези” 

„Аз почти винаги пиша - също както почти винаги дишам” 
„За Русия се изписваха хиляди думи, но има неща, за които никой не пише, а точно те са най-интересни” 
„Ние сме самотни животни. И прекарваме целия си живот в опити да бъдем по-малко самотни” 

"Бях почти забравил нещо, което моят стар баща ми каза, преди да умре. Каза ми, че обидата зависи от интелигентността и чувството за сигурност. Каза, че изразът „кучи син” може да обиди само човек, който не е съвсем сигурен в майка си” 
„Когато нещо ти липсва, винаги мислиш за него. Щом е сам, човек мисли за много неща. Знаете ли, повечето хора живеят деветдесет процента в миналото, седем процента в настоящето и само три процента в бъдещето. Сатчел Пейдж е казал най-мъдрото нещо по този въпрос. Той казва „Не се оглеждай назад. Може би нещо те настига” 

„Две мнения съм чувал: едното казва, че мълчаливецът е мъдрец, а според другото човек, който не приказва, е човек, който не мисли” 
„Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго” 
„Често ми е хрумвало, че доброто възпитание е може би онзи външен заглушител, който не дава да се разбере, че ти се пръска сърцето” 
„Проблемът е, че аз наистина харесвам жените. Неприятностите идват само от омъжените” 

 „Казват, чистата рана зараствала най-бързо. За мен няма нищо по-печално от връзки, които се поддържат единствено посредством лепилото на пощенските марки. Не можеш ли да виждаш, да чуваш, да се докосваш до един човек, най-добре забрави го!” 

 „Изглежда ми, че ако аз и ти трябва да изберем между два вида мисъл или действие, трябва да помним смъртта си и да опитаме да живеем така, че смъртта ни да не носи удоволствие на света”.