Всеки познава това чувство. Проблясък в съзнанието, внезапно „прищракване“, след което всички части на една сложна задача изведнъж си идват на мястото. Наричаме го прозрение, озарение или момента „еврика“. Тези мигове ни се струват нещо вълшебно, неуловим продукт на чистото вдъхновение, което не може нито да се предвиди, нито да се извика по команда. Но какво да кажем, ако случаят не е точно такъв?
Ново проучване, публикувано в авторитетното списание PNAS, поставя под въпрос този мистичен ореол. Екип от учени от Калифорнийския университет в Мерсед и Университета в Индиана твърди: внезапното прозрение има своите предвестници и предпоставки. И, което е най-интересното, те могат да бъдат измерени.
Поглед към творческата лаборатория
За да уловят неуловимата „еврика“ за опашката, изследователите се обръщат към тези, които поради естеството на работата си постоянно се сблъскват с привидно нерешими проблеми – професионалните математици. На шестима учени с докторски степени е предложено да работят върху загадки от едно от най-трудните математически състезания в света – състезанието „Уилям Пътнам“.
Експериментът е организиран по възможно най-естествения начин: учените работят в обичайните си кабинети и класни стаи, с тебешир пред черната дъска. Целият процес на мисленето им, който физически се изразява в бележки, рисунки, изтривания и жестове, бе внимателно записан на видео. Изследователите не са анализирали самите математически изчисления, а динамиката на работата – как учените са превключвали между идеите, колко дълго са се задържали върху една концепция и колко често са се връщали към старите си записки.
Сигнал в шума: предвидимата непредсказуемост
След като анализира хиляди такива микровзаимодействия, екипът открива поразителна закономерност. Няколко минути преди математикът да изрече заветното „Аха!“ или „Разбрах!“, поведението му на дъската се променя драстично.
Познатите, утвърдени модели на мислене – когато ученият последователно проверява една след друга различни хипотези – изведнъж били заменени от период, който може да се опише като „интелектуален хаос“. Движенията стават по-неподредени, вниманието прескача хаотично от една част на дъската към друга, а логическите стъпки се заменят с неочаквани, нетривиални връзки между привидно несвързани идеи. Казано по-просто, поведението става измеримо по-малко предвидимо.
Това е сигналът. Мозъкът, след като е изчерпал стандартните подходи, преминава в режим на свободно търсене, трескаво опитвайки най-безумните комбинации с надеждата да намери правилния път. И именно този изблик на творческо безредие предшества пробива.
За да превърнат това наблюдение в научен факт, изследователите използват инструменти от теорията на информацията – област, която позволява математически да се измери степента на несигурност или „изненада“ в потока от данни. Изчисленията потвърждават, че нивото на непредсказуемост в действията на математиците постоянно нараства точно преди момента на прозрението.
Рецептата за открития: физика, екология и психология
Това, което прави това изследване наистина елегантно, е неговият интердисциплинарен подход.
„Това е едно от онези открития, които станаха възможни само защото обединихме няколко много различни научни дисциплини“, отбелязва Тайлър Маргетис, старши автор на статията.
Идеята, че една система става хаотична преди качествен скок (наречен фазов преход), идва от статистическата физика. Аналогии могат да се открият и в екологията, където едно животно, след като е изчерпало обичайните си източници на храна, започва да изследва територията по-хаотично и непредсказуемо. Като комбинират тези концепции с откритията на психологията на творчеството и инструментите на теорията на информацията, учените получиха напълно нова перспектива за едно познато на всички явление.
От магията към механиката: какво следва?
Въпреки че експериментът е проведен с математици, резултатите от него са потенциално приложими за всяка творческа дейност, при която мисловният процес може да бъде наблюдаван отстрани. Представете си дизайнер, който преглежда прототипи, химик, който рисува молекулярни структури на черната дъска, или дори писател, който пренарежда абзаците в текста си. Във всички тези случаи вероятно е възможно да се регистрира подобен изблик на „полезен хаос“, преди да се намери успешно решение.
Разбира се, не става дума за създаване на машина, която да предсказва гениалните изобретения. Стойността на тази научна работа е по-различна. Тя ни помага да разберем микродинамиката на творчеството. Ако знаем, че периодът на хаотично търсене не е знак за задънена улица, а предвестник на пробив, това може да промени начина, по който подхождаме към сложните проблеми. Може би в бъдеще ще има инструменти, които ще могат да кажат на човека: „Близо си до решението, не се отказвай, продължавай да търсиш нестандартни ходове!“
Това изследване е важна стъпка от мистичното възприемане на творчеството към научното му разбиране. Проницателността не е божествен дар, а сложен и съвсем естествен неврокогнитивен процес. А сега вече има и начин да се види как се запалва тази искра.
Източник: Калдата ком
