Цветя в знак на почит са били поднесени от българския посланик във Вашингтон Тихомир Стойчев пред паметника на първия български пълномощен министър в САЩ Стефан Панаретов /1853-1931/, съобщиха от мисията, пише "Монитор".

Гробът на дипломата бе открит преди 11 години след акция на тогавашния областен управител в Сливен Марин Кавръков и със съдействието на МВнР.

Тогава е установено точното място в гробището Рок Крийк, където са тленните останки на родения в семейството на сливенски свещеник благодател, дарил малко преди кончината си 5 млн. лева за стипендии на бедни ученици и студенти и за обогатяване книжовния фонд на Народната библиотека „Свети свети Кирил и Методий“.

От 2010 г. се спазва традицията през октомври да бъдат поднесени цветя на гроба на Стефан Панаретов, от името на българското посолство и областната администрация в Сливен.

Панаретов е възпитаник на цариградския Роберт колеж, където след завършването му остава като преподавател по български език.
След потушаването на Априлското въстание е изпратен от екзарх Антим I и ректора на колежа в Англия, за да запознае европейската общественост с жестокостите, извършени от османците.

Участва активно в съпротивата срещу решенията на Берлинския договор като изнася сказки в редица американски университети и организации за българския национален въпрос.

На 10 декември 1914 г. е назначен за първи български пълномощен министър в САЩ (1914 – 1925 г., с кратко прекъсване), като българската легация във Вашингтон е открита на 16 януари 1915 г.

През Първата световна война синът му Кирил загива на фронта като офицер, взводен командир в 6-и пехотен полк.[6][7]
Включен е бил в състава на българската делегация на Парижката мирна конференция, по време на която се подготвя Ньойският мирен договор, а през 1921 г. е български делегат в Обществото на народите.

От 1925 г. е постоянен хоноруван лектор по славянска филология и литература във Вашингтонския университет.  Автор е на статии и дописки в българския и чуждестранния печат – във вестниците „Македония“, „Напредък“, „Мир“, „Дейли Нюз“ и др., както и на различни изследвания. Подготвя англо-български речник, върху който работи повече от 40 години.

Заради големите му заслуги към родината през 1934 година с Указ на Министерството на вътрешните работи тогавашното село Кърсанлий е преименувано на Панаретовци.