Преди 83 милиона години на територията на България са живели динозаври. Преди няколко години група палеонтолози са открили край Трън кости от няколко различни вида динозаври.

Пред БТА единственият български палеохудожник и един от учените, участвали в разкопките край Трън - Владимир Николов, разказва доколко реална е представата ни за динозаврите от филми като "Джурасик парк", как някои динозаври са се превърнали в гиганти, как се е стигнало до тяхното изчезване и защо този факт и феномен има връзка със съвременната ни история, имало ли е динозаври по нашите земи. 

"Първият филм от поредицата "Джурасик парк" представи доста реалистични за времето си животни и запозна публиката с вижданията на палеонтолозите към онзи момент. С продълженията нещата стоят по друг начин и вече заблуждават публиката. От излизането на първия "Джурасик парк" минаха 25 години, през които науката много напредна. Неща, които сме смятали за динозаврите в началото на 90-те години, не са били правилни поради липсата на достатъчно данни. Сега знаем, че голяма част от динозаврите са били покрити с пера, а новите филми игнорират този факт", посочи Николов. 

На въпроса как някои динозаври са се превърнали в гиганти, палеонтологът обясни, че причината е в особености на тяхната анатомия.

"Те са имали доста олекотен скелет, сухи кости. Имали са дихателна система от птичи тип, за която е характерна система от въздушни мехури в тялото, което означава, че въпреки големите размери, той до голяма степен е въздух. Това ги прави доста леки. Растителноядните динозаври, които са най-огромни, имат сравнително малки глави и не дъвчат храната. Това им позволява да поемат огромно количество храна и така захранват растежа си", обясни Николов.

По думите му голяма част от динозаврите са били топлокръвни или на път да станат топлокръвни.

"Съдим го по особеностите на техните костни тъкани, които показват, че това са животни, които растат изключително бързо и с постоянни темпове. По това си приличат със съвременните бозайници и птиците. Тоест, въпреки че са влечуги, физиологично се различават много от съвременните влечуги".

А как се е стигнало до тяхното изчезване?
"Динозаврите изчезват в края на кредния период на мезозойската ера. През годините се е спорило за конкретните причини. Съвременният консенсус сред палеонтолозите е, че основната причина е ударът от астероид на територията на Мексиканския залив и полуостров Юкатан. Довел е до изключително сериозни сътресения в екосистемата и във всички глобални системи. Ударът е породил глобални пожари. В деня на падането на астероида цяла Северна Америка е била запалена. Тези пожари бледнеят в сравнение с днешните пожари в Австралия. Континентите около Атлантическия океан са били пометени от цунамита с височина 100-200-300 метра. Ударът е провокирал и вулканични изригвания на територията на Индия".

"Всичко това е довело до изключително бърза промяна в околната среда, в климата. И това не е позволило на тези свръхспециализирани животни, адаптирани към конкретни условия на средата, да оцелеят. Освен динозаврите, измират още групи животни, включително доста бозайници, доста птици, всички морски влечуги - 70% от живота на Земята. Оцеляват тези, които не са най-добри, а тези, които са най-неспециализирани и могат да се хранят с всякакви боклуци, мъртва материя, дървесина и каквото им попадне", заяви Николов.

По думите му това е доста важен урок, тъй като в наши дни минаваме през големи промени в заобикалящата ни среда. 

Имало ли е динозаври в България?
"Колкото и да е неочаквано, по нашите земи е имало динозаври, въпреки че десетилетия наред се твърдеше, че такива няма да бъдат открити. По-любопитното е, че първите находки са още от 80-те години, но не са разпознати като динозаври, понеже са открити в морски седиментни скали и са били приети за морски влечуги. През 2004-2005 г. студентът от Софийския университет - Пламен Иванов, започва да се занимава с открития тогава материал. Той установява, че това не са морски влечуги, а динозаври".

"През 2010 г. са първите публикации за български динозаври. През 2012 г. в моята катедра беше донесен фосил, за който се предполагаше, че е от динозавър. След като го изследвах, установих, че е от титанозавър, представител на група дългошиести, които са най-големите животни, живели някога. Въпросният динозавър обаче е с малки размери, което не е изненадващо, понеже из Европа този вид е дребен, тъй като е обитавал острови".

"Тогава решихме да посетим мястото, където е намерена костта. Не успяхме, тъй като там бе паднало свлачище. Находището бе локализирано през 2017 г., а през 2018-2019 г. проведохме изключително успешни разкопки и събрахме динозавърски кости в района на Трън".

"С помощта на доц. Полина Павлишина датирахме находището. То е на възраст 83 милиона години и идва от един период, в който в Европа няма много находки на динозаври. Тогава морското ниво е било доста високо и почти не е имало суша".

"В това отношение нашето находище е едно от малкото в Европа и може да се окаже от изключително значение за европейската палеонтология на динозаврите. Надяваме се, данните, които получим, да разкрият повече за биологията на нашите динозаври, за това как са се адаптирали за живот в островни условия, да научим повече за средата, която са обитавали и да направим сравнение с другите големи находища от това време - като тези в Унгария и Австрия", заключи той.

Владимир Николов​ се занимава с изработването на научно обосновани художествени реконструкции на фосилни животни и растения или на цели праисторически екосистеми. Негова е корицата на българското издание на книгата "Възход и падение на динозаврите" от Стийв Брусати. Определят я като истински шедьовър на научно-популярната литература, който проследява епопеята на динозаврите. Николов е редовен докторант в Националния природонаучен музей към БАН.

Рисува с молив, акварел, акрил и дигитално. Много художници рисуват динозаври без да познават анатомията им и без да се консултират със специалисти, коментира Николов.