83% от пълнолетните българи определят себе си като източноправославни като религиозна принадлежност. Това са близо 4.6 милиона души. Мюсюлманите са 9% или около 500 хиляди души. Атеистите са 3% или над 150 хиляди души. Останалите представляват други изповедания или не могат да отговорят. Данните са от национално представително изследване Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“, което вече 26 години всеки месец изследва основни индикатори в българското общество (последната вълна е проведена между 9 и 16 март март сред 772-ма пълнолетни българи), както и от редовното глобално изследване на водещата Световна асоциация „Галъп интернешънъл“. Изследванията са независими от външно финансиране, съобщава Нова телевизия.
 
Като истински религиозни хора обаче у нас се определят само половината от пълнолетните българи. Изследване на световната асоциация „Галъп интернешънъл“ в партньорство с УИН още преди година и половина показа, че в България 51% се определят като религиозни хора, 36% - като нерелигиозни, 3% са атеисти, а останалите не могат да отговорят. Тези 51% се равняват на около 2,8 милиона души.
 
По света 62% от хората по света се определят като религиозни, 25% се определят като нерелигиозни, 9% избират опцията атеисти, а останалите не могат да отговорят.
 
58% твърдят у нас, че вярват в Бог, а това са близо 3,2 милиона души. По света пък те са 71%.
 
Изводът на социолозите е, че самоидентификацията „източноправославен“ не означава задължително вяра в Бога или реална религиозност. Вярата в Бога пък остава по-скоро лична, отколкото институционализирана – ако се съди по общественото отношение към църквата, допълват от „Галъп”.
 
Църквата у нас се ползва с високо доверие на фона на повечето институции, макар че и недоверието не е малко (41% сега заявяват доверие, а 36% - недоверие). Години наред доверието остава на нива над 40%, достигащи и до над 50% и е трайно по-високо от недоверието. Това е добре на фона на останалите институции у нас, е изводът от проучването. Изборът на патриарх Неофит през 2013 г. повиши доверието, но различни скандали в годините след това влияят и водят до моментни колебания и амортизиране на популярността на църквата.