Великденският заек може да не намира място в българската традиция при отбелязването на Великден, но около Страстната седмица шоколадовите зайчета са едно от най-често срещаните лакомства по магазините.
Корените на заека като символ на празника в страните от Западна Европа (а впоследствие и САЩ) обаче е обгърнат в мистерия като няма единодушие по това как точно се е зародил той.

Налице са множество теории и спекулации. Една от тях свързва Великденския заек с езически традиции, най-вече с богинята Остара. Други търсят общото между зайците, пролетта и плодовитостта.

Макар мнозина да свързват Великденския заек най-вече със САЩ, това в голяма степен се дължи и на консуматорското общество там и налагането на заека като един от продаваемите образи около Великденските празници. В действителност обаче Великденският заек се прехвърля отвъд Океана едва през 18 век.

Това, естествено, става благодарение на германски протестанти, емигрирали в района на Пенсилвания. Те разказвали на децата си историята за "Osterhase" - заекът, който според легендата подарява шарени яйца на децата. За целта децата предварително са приготвяли специални гнезда в своите шапки.

По-късно традицията се разпространява из останалите щати, а освен боядисани яйца скоро се появяват и шоколадови, както и други видове лакомства. До края на 19 век множество сладкарски магазини в източните щати на САЩ вече продават сладкиши във формата на зайци – прототипи на шоколадовите зайчета, на които се радваме днес.

В времето гнездата за яйцата са заменени от кошници. Децата започват да оставят и моркови, в случай, че Великденското зайче е гладно от цялото това подскачане. Тук се забелязва връзката на легендата за Великденския заек с тази за Дядо Коледа - не само носенето на някакви подаръци за децата, но и оставянето на нещо в отплата от страна на децата.

Животното, символ на Великден, което няма общо с християнството

Във Великденския заек обаче трудно може да се намери нещо библейско. Дори напротив - Библията отрича заека като мръсно животно и призовава хората да не го консумират - „заекът и питомният заек, понеже те преживят, но нямат раздвоено копито, те са нечисти за вас“, посочва се във Левит 11:5 и 11:6.

В народните вярвания по нашите земи дивият заек се смята дори за демонично животно, свързано с редица суеверия. Като например да се обърнеш обратно, ако заек пресече пътя ти, или че бременни жени не трябва да ядат заешко месо. Обичайните апокалиптични тревоги, налагали се поколение след поколение.

Въпреки това в християнското изкуство заекът е показван и като символ на прераждането, с което веднага може да се направи връзката с пролетта и събуждането на природата за нов живот.

Що се отнася до свързваните с немската легенда яйца, които заекът носи, те също имат по-особено място в православната традиция, тъй като църквата има обичай да не се ядат яйца по време на Великия пост. Консумацията им се пази за Великден, за който яйцата биват боядисвани в различни цветове – традиция, разпространена и у нас.

Зайците често са свързвани и с майката на Иисус - Дева Мария. В картината „Девата със заека“ на ренесансовия художник Тициан е засегната именно таи връзка. Дева Мария държи с едната си ръка заек, който символизира както нейната невинност, така и плодовитостта й. Заекът е бял, за да изобрази още по-добре нейната чистота.

Свързването на зайците с чистота и девственост е странно, имайки предвид това, че животното от векове е символ и на бурна сексуална активност. Неслучайно намира място и на логото на Playboy.

Лек англосаксонски привкус

В своята "Немска митология" от 1835-а Якоб Грим пише, че "вероятно заекът е бил свещено животно на Остара". Става дума за англосаксонската богиня на плодовитостта Остара и макар тази връзка да е повторена след това от други автори, тя не е напълно доказана.

Връзката на Великден с Остара е направена още от Беда Достопочтени – монахът, чиито трудове са от фундаментално значение за църквата и изчисляването на точната дата на Великден. В своята творба „The Reckoning of Time” той обяснява, че месецът Eosturmonath (еквивалентен на април) някога е носил името на богиня, „наречена Остара, в чиято чест са се провеждали празненства“. Въпреки това не може единодушно да се приеме, че Великденският заек е „дотичал“ до наши дни от точно този мит.

Ясен отговор на загадката няма. Зад Великденския заек наистина стои мистерия, в която се преплитат символи за плодовитост, невинност и религиозни символи.




Източник: webcafe.bg