Преди 95 години в нощта срещу 9 юни 1923 г. в Царство България е извършен държавен преврат от армейски части под ръководството на Военния съюз с две ключовите фигури - о.з. ген.-майор Иван Русев и полк. Иван Вълков. С помощта и на Народния сговор е отстранено правителството на Българския земеделски народен съюз начело с Александър Стамболийски. В новия кабинет с премиер професор Александър Цанков, виден икономист и юрист, влизат представители на всички опозиционни партии, без комунистите. В преврата активно участват и автономистите от ВМРО.  
 


 В 3 часа на 9 юни, събота, генералите Лазаров и Дамян Велчев повеждат метежниците от Военното училище и гарнизона на София и завземат всички стратегически точки на града. В 4 часа Лазаров рапортува, че всичко е минало според плана. „Да живее! ”, викат съзаклятниците. 

Изненадата е пълна. Министрите от земеделския кабинет бързо са арестувани.

Делегация на заговорниците пристига в 7 часа в двореца "Врана". 
Царят протака - одобрява преврата, но търси удобно извинение пред Запада.  Най-сетне в 14 часа Борис Трети подписва указите, с които парламентът е разпуснат, дружбашкото правителство е освободено, а новите управници са легитимирани. 

Около премиера Александър Стамболийски се събират 3000 зле въоръжени селяни. Разпръснати са от армията, а земеделският лидер е заловен и убит след садистични мъчения във вилата му до село Славовица. 

Убити са редица видни земеделски политици. Други са хвърлени от превратаджиите в затвора. 

Властта в градовете е завзета с лекота - Пловдив, Шумен, Русе, Враца, Варна  са в ръцете на Военния съюз. 

Въоръжената съпротива по селата продължава няколко дни. Разпръснати  са „бунтовниците“ в Карловско, Асеновградско, Харманлийско и Свиленградско. 

 Тежки боеве между превратаджиите и въстаниците се водят и в Карловско, където начело на работниците и селяните застават Ранчо Кеменчеджиев и Пенчо Дворянов. Падането на обсадения от въстаниците град Карлово виси на косъм, докато на местния гарнизон пристига помощ от Пловдив. 

Земеделската дружба в Пловдив, който тогава има население от 70 000 души, брои някъде около 70-80 души. Събират се в тогавашния Караул хан на днешната улица „Райко Даскалов”. Всъщност градът се управлява от т. нар. тричленки - трима души, назначени да управляват Пловдив.  

Сваленият като кмет на Пловдив на 9 юни Иван Станчев е панагюрец, офицер, полковник, участник във войните. Арестуван е, но оцелява благодарение на протекции - зет е във фамилията на видния общественик и бивш пловдивски кмет Костаки Пеев.  

В Пловдив превратът на 9 юни се посреща с облекчение, имало е дори народно веселие с хора. Тук има създадено настроение срещу земеделците дружбаши, които посягат на земите на големите земевладелци в полза на безимотните селяни. От Пловдив са изпратени шпицкоманди в Пазарджишко, където са очаквали отпор на Оранжевата гвардия.   
 



След въстанието България навлиза в ужасяваща многогодишна спирала от  преврати, атентати и кървава гражданска война, в която обществото се разделя на две антагонистични части, а армията дълги години се изживява като  главен политически арбитър.

На два пъти през 1923 г. българи се изправят срещу българи с оръжие в ръка и се избиват с такова диво настървение, сякаш са вековни врагове.

Хиляди убити без съд и присъда

На 9 юни 1923 г. се завърта  жестока спирала на насилие у нас. Настъпва трагичен период от над две десетилетия, в който са потъпкани принципите на парламентарната демокрация в страната. 

Убитите без съд и присъда са стотици. През юни и юли 1923 г. са ликвидирани видни дейци на БЗНС, като Крум Попов, Стоян Калъчев, Димитър Кемалов, Георги Дамянов.

В Карловско са арестувани над 1200 души, под отговорност са подведени 375, в Асеновградско - 101.  В Пловдив пред съда са изправени 90 души. Много участници в събитията са принудени да минат в нелегалност, други емигрират. На 22 юни по идея на видния земеделски лидер Райко Даскалов, тогава пълномощен министър в Чехословакия, в Прага се създава Задгранично представителство на БЗНС. Но Даскалов е убит от терорист от ВМРО на 26 август 1923 г.  

Репресиите при потушаване на Септемврийското въстание, показните разстрели на всеки десети мъж в някои въстанали села задълбочават пропастта в българското общество.

На Велики четвъртък,16 април 1925 г., е взривена църквата "Света Неделя" в София - 134 души загиват в един от най-зловещите атентати в Европа.   

За периода 1923-1925 г. са убити няколко хиляди души. 
 

Българите ще преживеят още няколко преврата с драматични обрати - на 19 май 1934 г. военните вземат властта и забраняват партиите, на 9 септември 1944 г. на власт идват Отечественият фронт и комунистите, на 10 ноември 1989 г. с безкръвен преврат България сменя тоталитаризма с демокрация.

Всички се боят от Оранжевата гвардия

Разправата с БЗНС през 1923 г. е предизвестена. За три години дружбашкото управление печели омразата на две трети от българите: опозицията, която е по затворите, ВМРО, защото правителството се сближава с Белград, военните се чувстват предадени и ненавиждат Оранжевата гвардия, монархът се бои от готвена поправка в конституцията, която може да гласи република. 

 На изборите на 22 април 1923 г. БЗНС печели малко над половината от гласовете (52, 7%), но заради въведената мажоритарна избирателна система получава цели 212 мандата в Народното събрание. БКП има 16, Конституционният блок - 14, а БРСДП - 2. Така враждебният на управлението десен лагер, който на практика остава без представителство в парламента заради мажоритарния вот, решава да свали насилствено властта.