Той заминава за Япония, когато е само на 12 години, без да знае нищо за езика, културата и начина на мислене на цяла една култура. Днес той е учител по японски език и калиграфия. Той е Цветан Свиленски, или казано по японски – Цубетан.
 
„Така ме наричаха в Япония, защото нямат буквата "В", а всъщност съм Цветан. Животът ми мина като Шинкансен – влакът-стрела -  през България, Япония и Англия, и отново съм в България. Средното си образование завърших в Япония. С течение на времето успях да наваксам и да завърша наравно с тях. Оказах се късметлия и успях да се преместя от град Ниигата обратно в България, точно 9 месеца преди цунамито да залее Фукушима и отприщи радиацията.
 


 
Всъщност Цветан е първият победител в кампанията на Bulgaria wants you – „Спечели видео CV“. Последните изследвания сочат, че кандидатите, прилагащи видео CV, са по-малко от една трета спрямо общия брой на всички претенденти за една позиция. Toва стимулира екипа на Иван и Андрей да създадат инициатива, в която всички регистрирали се хора, търсещи работа в платформата, да получат шанс да им бъде заснето професионално видео CV. Именно чрез него всеки кандидат може да се отличи от останалите, а потенциалният работодател да научи най-важното за него в рамките на няколко минути.
 


 
В България Цветан се сблъсква с често срещания проблем – да не му бъде призната дипломата за средно образование. Това го стимулира да замине за Англия, за да получи висшето си образование. Там се дипломира със специалност Компютърни науки и Политика с международни отношения. Животът на чужденец обаче има своите минуси и Цветан окончателно решава да се върне да работи и живее в България.
 


 
„Писна ми да бъда чужденец и сега пак съм в България - уча Кибер сигурност магистратура във Военната академия. Общо взето, говоря японски, английски и български, боравя добре с компютри и говоря „право куме в очи", но стига толкова със скучните неща, нека ви разкажа повече за моя професионален опит, защото той е пъстър като японски порцелан.

В Япония съм работил едновременно на три места: бях първият български таксиметров шофьор, както и преводач на трима български затворници и работех в японска фирма, която се казва „Българска роза Japan" Ltd., където продавахме български вина, ракия, розова вода, розово масло, чай и сладко от рози на японците. Всичко беше наред до момента, в който дойде пандемията и всичко се преобърна.

Тук в България съм работил в няколко кол-центрове, както и в консулския отдел на японското посолство в България. До момента работих като доставчик на суши и електротехника. Търся стабилна работа с достойно заплащане, за да мога да живея спокойно в България и да издържам двете си дъщери. Искам да остана и да се развивам тук, защото вярвам, че съм ценен кадър за България, а и камъкът си тежи на мястото.
 
Днес Цветан може да се похвали освен с много истории от живота си в Япония и Англия, вече и с нова работа в България, за която е мечтал от години.