Гледайки американски филми, предавания или видеа на тамошни блогъри, най-вероятно сте забелязали, че хората в САЩ не си свалят обувките, докато те са у дома. Дали в маратонки или друг вид обувки, те безгрижно се разхождат както из града, така и в кухнята си или гостната. Американците си качват краката на белоснежни дивани и, изглежда, си махат обувките само, когато влизат да си вземат душ.

На нас, жителите на постсъветското пространство, този навик може да ни се струва доста странен и дори глупав. Все пак ние сме свикнали, че от улицата в дома може да се внесе мръсотия, дори ако се отиде до близкия магазин. А да отидем по-далеч от началото на коридора на нашето жилище, е направо немислимо.  

Но с традицията да се ходи с обувки у дома могат да се похвалят не само американците, но и британците, австрийците, новозеландците, германците, италианците... Та от къде идва този странен навик? 



Оказва се, че въобще не е холивудско преувеличение, а си е самата истина. Американците, дори си ходят на гости, без да се събуват на вратата и да си пъхат краката в чужди чехли, смятайки това за нехигиенично.  



Една от основните причини за това пренебрежително, както изглежда, отношение към хигиената е това, че американците се придвижват предимно с автомобили или таксита. Затова те просто не успяват да си изцапат обувките. Пеша ходят не чак толкова много хора, но и за тях са създадени много хубави условия. 

 


 
Тротоарите, мостовете и шосетата се чистят между 1 и 3 пъти в месеца с вода и екологични препарати. Затова пешеходците могат без проблем да си се разхождат по улиците, без да се притесняват, че ще си изцапат обувките. 

 



Домовете на американците рядко са застлани с килими. Вместо това, подовете са голи или покрити с материали, които лесно се чистят, или просто заменят с нови, когато им дойде времето. 


А ако хората живеят в затворен комплекс, предоставящ всичките удобства на модерната цивилизация, то за тях е просто много неудобно да се обуват и събуват всеки път, когато те влизат някъде. А и дори да се внесе малко мръсотия, тя винаги може да се изчисти.  


Отделно трябва да се отбележи любовта към чистотата, която властите активно прокламират. А също и културата на самите граждани, които вярват, че е чисто не там, където се чисто, а там където не се мърси. При това държавните служби заедно със самите местни жители се грижат за чистотата на улиците.



Например, когато американец си разхожда кучето, той е задължен да почисти акото след него. Също така, до териториите за разходка на кучета са разположени малки площадки с пясък.  

Що се отнася до чистотата на улиците, то трябва да се измисли и добре измислената система за отводняване. Пътищата винаги са с няколко сантиметра по-високи от земята. Затова мръсотията просто се измива от дъждовете. А когато се разхождаш по толкова чиста улица дори и в бели маратонки, то трудно ще ги изцапаш.  



Все пак трябва да се отбележи и до известна степен странното отношение на американците към хигиената. Възрастните и децата може в един момент да се търкалят по пода като прасенца, а в следващия веднага да хванат с ръцете си сандвичи, които да изядат, без да се безпокоят от мръсотия и микроби.  

 Превод и редакция: БЛИЦ