Едно от най-впечатляващите същества в световния океан е рибата с прозрачна глава, известна още като макропена малоротка или barreleye fish. Този дълбоководен вид впечатлява не само с външния си вид, но и с уникалната си зрителна система, съобщава IFLScience.
Главата ѝ е напълно прозрачна, изпълнена с гелоподобна течност, което позволява на нейните трубчато ориентирани очи да гледат нагоре – почти като перископ. Така рибата може да следи силуетите на медузи и други създания, движещи се над нея в пълен мрак.
Очите ѝ съдържат зелени пигменти, които филтрират остатъчната светлина от повърхността, правейки биолуминесцентното сияние на потенциалната плячка по-видимо. Това позволява на рибата да забелязва и най-слабото движение в тъмните води на дълбочина между 600 и 800 метра.
Част от храната на barreleye включва дребни ракообразни и животни, уловени от медузи. Необичайната форма и прозрачността на главата ѝ осигуряват защита от жилещите клетки на тези медузи.
Рибата е описана за първи път през 1939 г., но оставала почти мистерия дълги години. Причината – когато бъде уловена и извадена на повърхността, деликатната ѝ глава се разрушава от промяната в налягането. Затова учените рядко са имали възможност да я наблюдават жива.
Това се променя през 2009 г., когато изследователи от MBARI успяват да заснемат жива barreleye в аквариум на борда на кораб. Тогава те с изненада установяват, че рибата може да върти очите си напред – за разлика от предишни теории, според които те гледат само нагоре.
Такова поведение е потвърдено и при подводни наблюдения чрез дистанционно управлявани подводници край Централна Калифорния.
Прозрачността като еволюционно предимство
Barreleye не е единственият вид, развил прозрачни части на тялото. Стъклените калмари са почти напълно прозрачни, което ги прави трудни за забелязване както от плячка, така и от хищници. На сушата пък стъклените жаби в Централна и Южна Америка имат прозрачни коремчета, през които се виждат вътрешните им органи – ефективна маскировка при поглед отгоре.
Още загадки от дълбините
Наскоро учени документираха друг морски феномен – акула от вида Gogolia filewoodi, смятана за изчезнала от 70-те години. Шест нови екземпляра са забелязани в Папуа-Нова Гвинея, което поставя под въпрос досегашните предположения за нейното изчезване. Учените обаче предупреждават, че ограниченото ѝ разпространение може да направи вида уязвим при засилено риболовно налягане.
