В обзора на специалистите от ВСА, наречен „Рискът на Съдния ден“ главният стратег на компанията Литър Берьозин – бивш икономист на Goldman Sachs, задава нетривиалния въпрос: може ли да настъпи краят на света и каква е вероятността от тотална гибел на човешката цивилизация.

Макар че такова хипотетично събитие се отнася към т.нар. „опашати рискове“ (tail risk), отчитащи извънредно малка вероятност, все пак тя не бива да се подценява. „Най-неутешителното е, че нашият анализ предполага голяма вероятност от изчезването на хората в хоризонт от няколко столетия, а може би и много по-рано“, се казва в обзора. Самият Берьозин оценява на 50% вероятността от гибел на човечеството към 2290 г. и на 95%, че това ще се случи към 2710 година.

Възникването на разумен живот на Земята само по себе си е изключително рядко събитие – в противен случай хората биха могли да разчитат да открият поне някакви следи от себеподобни сред 400 млрд. галактики в обозримата Вселена. Все още обаче липсват каквито и да било признаци за съществуване на извънземни цивилизации.

Американският учен Робърт Хенсън през 1996 г. обяснява това с помощта на концепция, наречена „Големият филтър“. Според нея е голяма вероятността от самоунищожение на човечеството на стадия на силното технологично развитие. „Вече разполагаме с технологии, които позволяват да
бъде унищожена Земята. Но все още не сме разработили такава, която да ни позволи да оцелеем в случай на катастрофа“, пише ВСА Research.

Берьозин привежда следния пример. Учени от Университета на Уисконсин в Медисън (САЩ) показват, че може сравнително лесно да бъде създаден нов щам на грипа, който да е по-опасен от испанския, покосил през 1918 г. 50 млн. души в целия свят. Да не говорим за заплахата от ядрена война, удар от астероит, пандемия, възникване на злонамерен изкуствен интелект, неконтролируеми изменения на климата.

Берьозин напомня и за друга известна катастрофическа хипотеза – т.нар. „теорема за края на света“ (Doomsday argument) на астрофизика Брен-дън Картър. Според него, ако съвременният човек се намира на случайно място в цялата човешка хронология, голям е шансът да живеем някъде по средата на тази хронологическа скала.

Икономистът на ВСА Research заимства тази идея и изхожда от това, че до днес на Земята по груби оценки са живели 100 млрд. души. Ако на цивилизацията действително е съдено да загине, това ще се случи, след като на планетата се родят още 100 млрд. души.

Ако човечеството може да заселва други планети или да създава гигантски орбитални кораби, вероятността от изчезването на земния живот заради някакъв катаклизъм рязко ще се намали, твърди Берьозин. Но в момента вероятността от край на света е много по-висока, отколкото е била в далечното минало или ще бъде в бъдеще. Според неговите оценки цивилизацията се приближава до повратната точка – третата за цялата й история, след която човечеството ще може стремително да повиши нивото си на IQ благодарение на генетичните технологии. Развиващият се интелект, на свой ред, ще осигурява появата на все по-разумни хора. Но с нарастващите възможности се увеличават и рисковете за края, твърди икономистът, базирайки се на теоремата за края на света.

Тази теорема не твърди, че човечеството не може или няма да съществува вечно. Тя не установява и горна граница на броя хора, които някога ще живеят, нито датата на измирането на нашата цивилизация. Според изчисленията на канадския философ Джон Лесли съществува 95% вероятност човечеството да загине в течение на 9120 години.

Но Питър Берьозин предполага, че краят на света може да настъпи много по-ра-но. В своя анализ той изхожда от това, че сумарният коефициент на раждаемост в света ще се стабилизира на ниво 3,0 (днес той е около 2,4), и стига до извода, че с вероятност 50 – 95% гибелта на човечеството ще настъпи до 3000 години.

Според разсъжденията на Берьозин, ако допуснем, че човечеството в обозрима перспектива ще загине, натрупването на средства престава да е толкова привлекателно.

Друга хипотеза, която той анализира, е концепцията за „паралелните вселени“, във всяка от които действат едни и същи закони на природата, но те се намират в различни състояния. Привържениците на тази идея, споделяна от такива известни физици като Стивън Хокинг, Брайън Грийн и Митио Каку, допускат, че всъщност живеем в мултивселена, която се състои от множество „вселени-балони“.

Източник: popantofi.com