Не е известно с точност по каква причина, но най-трагично известният пътнически кораб в историята на пътническото мореплаване "Титаник" стана и най-загадъчният в плана на преместването на хора във времето и пространството. 

В течение на целия минал век "отзвуци" от тази световна трагедия се появяваха ту в едно, ту в друго място и в различни години, при което не става дума за следи като останки от най-големия пътнически кораб в началото на XX век, а за живи хора, някога попаднали в толкова ужасни обстоятелства, и техните "викове за помощ".

Например, на всеки шест години, започвайки от 1918 година, радистите по целия свят чуват сигналите "SOS Титаник". Каквото и да е това, но този факт свидетелства, че времето не е съвсем онова, за което ние го мислим и си представяме. Но да бяха само тези сигнали...  

Спасяването и мигновеното безследно изчезване на пътници от "Титаник" 
Екипажът на риболовния кораб "Фосхаген" на 24 септември 1990 година е свалил от на 300 километра от Исландия жена на около 30 години, която се казвала Уини Коутс - пътничка на "Титаник". 

Тя дори имала билет за кораба, датиращ от 1912 година, а също е и била облечена според модата на началото, а не на края на века. 

Както се оказало по-късно, тя била излятата Уини Коутс, заснета на снимка малко преди отплаването на кораба. Опитният психиатър Джи Холанд, изследвайки спасената жена, писа, че тя действително се намира в някакво извънвремево състояние от момента на морската трагедия. Като това е над неговото разбиране: какво наистина се е случило с тази нещастна жена? 

Всъщност, година по-късно, на 9 август 1991 година норвежкият кораб "Ларсон Нейпер" извадил от водата още един пътник на "Титаник", който твърдял, че е капитан. 

Отпечатъците на пръстите му съвпаднали със съхраняваните в архива отпечатъци на Едуард Джон Смит, който уж бил загинал в съдбовната нощ на 15 април 1912 година. 

През 1992 година (по други данни през 1994) рибари от норвежки кораб извадили от водата на Атлантика младенец - момиче, което пряко сили е било на една година. Тя плавала върху спасителен пояс от "Титаник", била много премръзнала, но все още жива. Детето било спасено и впоследствие експертите установили, че това, най-вероятно, е дете, което е било зачислено сред пътниците на потъналия през 1912 година кораб. 

Най-накрая, на 14 декември 1992 година е бил регистриран още един подобен случай. 

Отново норвежки рибари, на които изведнъж двигателят заглъхнал в Северния Атлантик, неочаквано открили легендарния "Титаник", който сякаш изплувал от дълбините. На борда на кораба имало хора, които викали и молели за помощ. 

Рибарите обаче не успели да се доберат до "Титаник" и някак си да помогнат на бедстващите, защото корабът им сам търпял бедствие и се носел по вълните на океана. 

Впоследствие рибарите разказали, че "Титаник" е бил на вода само няколко минути, през това време няколко от пътниците успели да скочат. А след това корабът потънал в дълбините. 

На сигнала за бедствие на норвежките рибари реагирал крайцер на ВМС на САЩ. От водата били извадени на борда му 13-те пътника. 

Експертът по морски трагедии, журналист и писател Филин Старнес, който е разказал на света за този уникален случай, твърди, че говорителят на ВМС на САЩ на неговия въпрос, дали това наистина се е случило, не е дал никакъв отговор. Тоест, той не е казал "да" или "не", защото от една страна, честта на офицера не му е позволила да излъже, а от друга - видимо, дадената клетва не му позволява да разкрие тайната. 

Това потвърдиха и норвежките рибари, свидетели на фантастичното спасяване на пътниците от "Титаник", на тях също им забранили строго да говорят за този случай.  

Плътната завеса на тайната покри и всичките останали случай на спасяване на пътниците на "Титаник". Никой не знае съдбата нито на Уини Коутс, нито на капитан Смит, дори и на малкото момиченце, както и на 13-те спасени от американците пътници, скочили от кораба. 

Изследователят океанолог Мелвин Идланд, посветил на този въпрос не малко време и сили, е достигнал до извода, че "Титаник" по някакъв начин е попаднал във времеви възел, и именно по тази причина той е започнал по толкова удивителен начин да се появява в следващите години.

Това е много интересен случай, но за съжаление всичките подробности около него са "погребани" в архивите на Пентагона и останалите военни ведомства, които по някаква причина смятат, че обикновените хора не са достойни, а и неспособни, да научат повече от това, което им се полага.  

Превод и редакция: БЛИЦ