Жегата прави животните агресивни: 70 хил. са нахапани от кучета в Щатите

Комбинацията от стрес, дискомфорт, шум, градска среда и по-чести разходки в топло време може да увеличи риска от конфликт

https://blitz.bg/lyubopitno/zhegata-pravi-zhivotnite-agresivni-70-hil-sa-nahapani-ot-kucheta-v-shtatite_news1156516.html Blitz.bg
© Shutterstock

Горещите вълни вече не са просто проблем на термометъра. Все повече изследвания показват, че екстремната жега може да обърква поведението на животните, да ги прави по-агресивни, по-невнимателни и по-неспособни да изпълняват дори прости задачи.

Това не е екзотична подробност от лаборатория. Последиците могат да стигнат до хранителните вериги, опрашването, оцеляването на малките, сблъсъците между животни и дори риска от нападения над хора. Когато организмът е под температурен стрес, мозъкът също плаща сметката, пише Meteo Balkans.

Птици, които не могат да решат проста задача

Един от най-показателните примери идва от Южна Африка, където учени наблюдават южни петнисти бъбривци — средно големи черно-бели птици, известни със социалното си поведение и способността си да търсят храна в сложна среда.

При по-ниски температури птиците бързо намират начин да достигнат до червеи, поставени зад прозрачна преграда. Вместо да кълват безсмислено в пластмасата, те заобикалят препятствието и стигат до храната. При силна жега обаче поведението им се променя. Те продължават да кълват в преградата, сякаш не могат да „превключат“ към очевидното решение.

В друг експеримент птиците трябвало да научат под кое капаче е скрита храна. По време на горещи вълни им били нужни два пъти повече опити, за да усвоят задачата.

Фактът е прост: жегата не просто ги кара да се движат по-малко. Тя удря способността им да учат.

Когато опасността вече не изглежда като опасност

Проблемът не спира до храната. При температури около 35–36 градуса по Целзий същите птици започват да реагират по-слабо и на хищници.

В експерименти учените им показвали или препариран хищник, подобен на генета, или безобиден дървен обект със сходен размер и цвят. При по-хладно време птиците ясно различавали заплахата — предупреждавали, оглеждали се или бягали. При силна жега реакцията им към хищника и към безобидния предмет ставала почти еднаква.

Последицата е директна: животно, което не разпознава навреме риска, има по-малък шанс да оцелее.

Повече жега, повече агресия

Температурният стрес се свързва и с по-агресивно поведение. Анализ на близо 70 000 сигнала за ухапвания от кучета в осем американски града показва, че инцидентите са по-вероятни в горещи, слънчеви и замърсени дни. При ден с около 32 градуса рискът е бил с около 10% по-висок в сравнение с ден с около 16 градуса.

Учените не твърдят, че кучетата внезапно „полудяват“ от жегата. По-вероятното обяснение е по-прозаично и по-неприятно: и хората, и животните стават по-раздразнителни под температурен натиск. Комбинацията от стрес, дискомфорт, шум, градска среда и по-чести разходки в топло време може да увеличи риска от конфликт.

Подобна връзка се отчита и при други животни. Изследване от Китай свързва горещото време с по-висока склонност към ухапвания от змии и котки. В планините на Италия дивите кози, подобни на диви козици, стават по-териториални, когато температурите се повишават и храната намалява. Те започват да пазят по-агресивно местата с растителност, да гонят съперници и да влизат в сблъсъци.

При малки тропически риби също е отчетено по-конфликтно поведение в по-топла вода. Когато температурата се повиши, рибите по-често нападат собственото си отражение в огледало, приемайки го за съперник.

Пчели, риби и мишки също губят „ясна мисъл“

Жегата влияе не само на птици и бозайници. При земни пчели учените установяват, че при около 25 градуса повечето насекоми успяват да свържат определен цвят със сладка награда. При около 32 градуса успеваемостта пада рязко.

Това има значение далеч отвъд лабораторията. Ако опрашителите започнат по-трудно да разпознават растенията, от които събират нектар, проблемът вече не е само техен. Засегнати могат да бъдат диви растения, култури, добиви и цели екосистеми.

При мишки високите температури са свързани с по-слабо ориентиране в лабиринт и проблеми с паметта. При гупи — популярни аквариумни риби — няколко дни в необичайно топла вода затрудняват преминаването през лабиринт, дори когато наградата е силен стимул за животното.

За видове, които не могат сами да регулират телесната си температура така ефективно, рискът е още по-сериозен. При риби, насекоми и много други животни температурата на средата директно влияе върху температурата на тялото и мозъка. Когато мозъкът прегрее, страдат възприятията, паметта, ученето и реакциите.

Защо това засяга цялата екосистема

На пръв поглед звучи като дребен поведенчески проблем: птица кълве грешното място, пчела бърка цвят, риба се кара с отражението си. В природата обаче такива „малки“ грешки често имат цена.

Ако птиците намират по-трудно храна, малките им получават по-малко храна. Ако плячката реагира по-бавно на хищници, смъртността може да се повиши. Ако опрашителите се объркват по-често, растенията и земеделието усещат удара. Ако животните стават по-агресивни около ограничени ресурси, енергията им отива в битки, вместо в хранене, размножаване и оцеляване.

Точно тук горещите вълни се превръщат от метеорологично събитие в биологичен натиск.

Градовете могат да усилят проблема

Ефектът може да бъде още по-силен в градска среда, където бетонът, асфалтът и слабата вентилация задържат топлината. Градските животни — птици, кучета, котки, насекоми, гризачи — често живеят в среда, която е по-топла от околните извънградски райони.

Това означава повече часове под температурен стрес, по-малко възможности за охлаждане и по-голяма вероятност поведението им да се промени. При домашните животни рискът е още по-практичен: жегата може да ги направи по-раздразнителни, по-уморени и по-трудни за контрол.

Горещите вълни вече не са само човешка криза

Научните данни очертават все по-ясна картина: екстремната жега не удря само тялото. Тя променя решенията, реакциите и поведението. При хората това вече се свързва с по-слаба концентрация, повече стрес и по-висока раздразнителност. При животните ефектът изглежда сходен, но последствията могат да се разпространят през цялата природна система.

С повишаването на температурите горещите вълни стават по-чести и по-интензивни. За животните това означава не само по-трудно охлаждане, а по-трудно хранене, по-лоша ориентация, повече конфликти и по-слаба защита срещу хищници.

Жегата вече не е просто фон на лятото. За много видове тя се превръща в тест за оцеляване...

Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
Коментирай