През настоящия археологически сезон, на два етапа - през месеците септември и ноември 2023 г., водолазен екип, ръководен от зам.-директора на Националния исторически музей проф. д-р Иван Христов, проведе подводни издирвания северно от устието на р. Камчия. Проучванията са част от проект „Подводни археологически проучвания в акваторията на антична крайпътна станция Еrite при устието на р. Panysos (Камчия)“ с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Националния исторически музей.

Първата находка на водолазния екип е оловен слитък. Любопитен факт е, че е достигнал водите на Черно море от римските мини в района на Корнуол, според ръководителя на проучванията. Има паралели на открити слитъци в Римска Британия, а предмета е с датировка 2-4 век. Историците напомнят, че Корнуол и Девън доминират на европейския пазар за калай едва от късните римски времена, започвайки около 3-ти век сл. н. е., тъй като много испански калаени мини са изчерпани. Корнуол запазва значението си като източник на калай през средновековието и през съвременния период.

Това е първата находка в български териториални води от такъв характер и датировка. Тежи 5,35 кг и според извършените лабораторни изследвания в НИМ включва 98% чист калай. Слитък от Черно море е бил подготвен за доставка за някоя работилница на сушата за изработка на бронзови предмети или монети.

Друг изключително рядък предмет, привличащ вниманието на археолозите, е ритуален съд, изработен от камък, наречен от древните гърци перирантерий (περιρραντήριον). Перирантерият (περι + ῥαίνειν) е древногръцки съд, използван в езическите култове като резервоар за светена вода. Изработена е от дялан камък, мрамор и по-рядко от печена глина. Откриван е в различни светилища. Предметът е първия подобен, излязъл под вода по нашето Черноморие. Изключително рядък е и на сушата.

Дали каменният предмет попада в близост до устието на р. Камчия от потънал кораб или е бил на място в пределите на крайморско светилище остава загадка. Но не е случайно, че водолазите откриват половинка каменен щок съзнателно засечен като дар за светилище от пътуващи моряци.

При подводните проучвания са открити цели и фрагментирани амфори, както и железни котви от различни исторически периоди. Важна находка е локализирането на останките на потънал кораб от Османския период. От него на морското дъно лежи отлично запазен дървен кил. Водолазите изваждат две оръдия и фрагменти от керамични съдове. Корабът е потънал вероятно при лошо време, търсейки защита в малкия залив на нос Иланджик. Предполага се, че се е разбил върху трудно забележимите при буря плитко стърчащи морски рифове.

Проектът е свързан с провеждането не само на подводни издирвания, но и геофизични изследвания между устието на р. Камчия и нос Палеца, водени от инж. Кирил Велковски, сътрудник на Центъра за подводна археология в Созопол (ЦПА). Използвайки странично сканиращ сонар и многолъчев ехолот са локализирани границите на привидно изчезнал тайнствен остров в близост до самото устие на р. Камчия.

От получените данни може да се заключи, че е възможно в миналото рифа да е поддържал остров, който най-вероятно е абразирал. Този остров е отбелязан върху множество западноевропейски карти в периода 1452 г. – 1750 г. В голяма част от картите в този период впечатление правят изображенията на острови, които днес не съществуват или са с по-малки площи от картираните тогава. Специалистите от Института по океанология в гр. Варна споделят, че през Средновековието е наблюдавано спадане на морското равнище. Това е Корсунската регресия, носеща името на средновековния град Корсун (ант. Херсонес, днешен Севастопол в  Украйна).

Очевидно през този период бреговата линия е била различна от съвременната и е напълно очаквано да е имало по-малки или по-големи острови, които са били от значение за средновековните навигатори (места за укриване при силни ветрове, рифови опасности и пр.). Вероятно такъв е случаят с острова пред устието на Камчия, наричан от местните рибари „Камчийския камък“. Островът предстявлява риф с леко издължена форма в посока север-юг, с ширина приблизително 520 м и дължина 870 метра.

(Снимки: НИМ)

Научни консултанти на изследванията са д-р Драгомир Гърбов (Федерално министерство на климатичните промени, околната среда, енергията и водите Канбера, Австралия) и доц. д-р Крум Бъчваров (университет в Кънектикът, департамент Антропология). В екипа участват още: Тодор Димитров – водолаз и фотограф на НИМ, инж. Тотьо Ангелов - картограф и геодезист, Тенчо Тенев – Управител на Общински водолазен център – гр. Созопол, Радостин Пенев (ЦПА), професионални водолази и приятели на музея.

Специалистите от Националният исторически музей посочват, че акваторията между Черни нос и нос Галата при гр. Варна е сред най-слабо изследваните под вода зони на северното българско Черноморие. По предложение на директора на ЦПА д-р Найден Прахов, започва целенасочени проучвания в тази акватория.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук