Мухлясал хляб спасява България от холера по време на Първата световна война. Заради икономическата криза и недостига на хранителни продукти хлябът, който българите масово консумирали, бил с ужасно качество и в повечето случаи мухлясал, пише "Телеграф".

Това било особено характерно за фронтовете, където било над 90% от работоспособното мъжко население на страната. Там самуните пристигали най-малко седмица-две след тяхното изпичане.

Те били толкова корави, че както пишат по-късно участници във войната, за да могат да ги ядат, се налагало да ги киснат половин час във вода или пък да ги трошат с камъни. Именно този негоден за консумация и плесенясал хляб обаче спасява живота на голяма част от българите.

През 1928 г. шотландският биолог Алигзандър Флеминг открива пеницилина.

Снимка: Getty Images

Това става ясно десетина години по-късно, след като през 1928 г. шотландският биолог Алигзандър Флеминг открива пеницилина. Това, както и много от най-великите изобретения, става съвсем случайно.

Един ден ученият забелязал, че изложена на слънце една от стафилококовите му култури хваща плесен. Там, където имало плесен, всички бактерии изчезнали като с магическа пръчка. Така се появява на бял свят първият в човешката история антибиотик - пеницилинът.

Жертви на заразата

Именно той е главният „виновник” за оцеляването на една голяма част от българския народ по време на холерната епидемия. По време на цялата епидемия в периода 1914-1918 г. починалите от холера в България са 146 от общо 845 заболели.

Един от творците, оставили ни сведения как са действали българските власти по времето на холерата, е Иван Вазов. По това време той е на около 70 години. В разказа „На карантина” той описва завръщането си с влак към България от Европа.

Малко преди Цариброд вагоните са спрени и всички пътници са дезинфекцирани с карбол от една „пръскалка”. След което „всеки попръскан си казваше името, мястото, отдето иде, и мястото, където отива”, като информацията се вписва в тетрадка.

Холерата взема много жертви по време на Първата световна война

Накрая всеки пътник пуска паспорта си в голям тенекиен съд, където той се дезинфекцира. След което, преди да бъдат пуснати да продължат, новопристигналите се отвеждат в лагер, в който трябва да пазят пет дни карантина.

Вазов ни съобщава също, че по време на холерната епидемия от всички европейски държави само България и Турция отказват да участват на санитарния дрезденски конгрес, на който е взето решение всяка държава да има право сама да си съкращава или изобщо да отменя изцяло карантинните мерки.

Вазов и данни за карантината

Настанили се в карантинния лагер, пристигналите от Европа българи трябва да пуснат всичко, което е в куфарите им, заедно със самите куфари, в огромен казан с карбол. Вазов дава кратка информация и за спазването на карантината. Когато пита един от пазачите какво ще стане, ако някой от тях се опита да напусне лагера или да побегне, последният му отговаря: „Имам заповед три пъти да го повикам да се върне, после ще стрелям”.

Холерната епидемия от 1917-1918 г. всъщност е шестата известна в нашата страна. Първата, за която има запазени сведения, е от 1831 г. и е пренесена от Румъния.

Следват епидемии през: 1848 г., внесена от Цариград, от 1854 г., пренесена от черкезите, изселени по нашите земи, през 1865 г. дошла отново от Цариград. След половин век почивка неканената гостенка се появява отново във вече освободените български земи през 1912-1913 г. по време на Балканската война.

Като тогава от нея първи са заболели войниците на позициите при Чаталджа. Според данните това е и най-сериозната от шестте холерни епидемии с над 60 хил. заболели българи. Броят на починалите не е известен. Последният известен случай на холера у нас е от 1921 г., след което изчезва.

Инфлуенца или испански грип

Наред с тази зараза по време на Първата световна война в българските земи се явява и още една неканена и носеща смърт гостенка и това е инфлуенцата, известна още и като испански грип.

В Европа това заболяване се появява през 1917 г., а до нашите земи достига доста по-късно - през май 1918 г. И това е далеч по-смъртоносна епидемия за нашия народ от холерата.

Трите вълни на пандемията убиват общо над 80 хил. българи, което се равнява на около 2% от цялото население на страната. Далеч по-засегнати са нашите съседки Гърция и Сърбия, където от инфлуенца загиват съответно 2,5% и 4,2% от населението на тези две страни.

Първите заразени българи, разбира се, са лежащите в окопите и атакуващите на щик и „Ура!” противника. Онези от тях, които оживяват в тази жестока касапница и се връщат по домовете си, донасят на семействата си и един далеч не толкова желан подарък, за който те не подозират - вируса на испанския грип.

Това са едни от най-тежките в здравословно отношение години в българската история, сравними само с чумните епидемии през същинското Средновековие, където загива над 40% от българското население.

Въпреки това нашата страна е една от най-незасегнатите от големите епидемии на този период. Оттогава и до днес учени от различни направления не спират да търсят причините за това чудо.

За да бъде объркването им още по-голямо, можем да отбележим и че половин хилядолетие по-рано - в средата и края на ХIV век, българите са от най-слабо засегнатите и от страховитите чумни епидемии, които за по-малко от 100 години отнасят 30 млн. от населението на Европа.

Въпросът защо българите са сред най-устойчивите народи, при това не само на Стария континент, а в целия свят, срещу най-страховитите заболявания и зарази, има различни обяснения.

Едната от тях е свързана с факта, че българите са от народите с най-нечисти и смесени гени. През земите ни за 13 века от създаването на нашата държава, а и векове преди това, има истинско нашествие на племена и народи, всеки от които оставя частица от своя генетичен материал в следващите поколения.

А всеки начинаещ генетик знае, че колкото един индивид има по-голямо разнообразие от гени в себе си, толкова е по-устойчив на различните страховити зарази и заболявания.

Друго възможно обяснение е, че в далеч по-голямата национална изолация, в която не само през Средновековието, а и в по-нови времена, са българите в сравнение с другите европейци. Каквато и да е причината обаче, фактът е налице и се проявява и днес в условията на последната световна пандемия, при която смъртността у нас е значително по-ниска от тази в много други държави.