Как са живели първите модерни хора в Европа, каква е била тяхната връзка с неандерталците и защо двете групи са изчезнали внезапно?


Изследователите отдавна търсят отговор на тези въпроси. Сега учени под ръководството на лайпцигския Институт "Макс Планк" за еволюционна антропология са успели да изследват генома на хора, живели преди около 45 000 години на Стария континент.

Родствената връзка с неандерталците

Анализът на три генома от пещерата "Бачо Киро" в България - кости и един зъб, вероятно от трима души - показва, че смесиците между съвременния човек и неандерталеца са били по-скоро правило, а не изключение, както се предполагаше досега.

Открити в България човешки останки на 45 000 г. могат да променят историята

А от череп на жена, открит в Чехия, учените са реконструирали най-стария геном на съвременен човек. Въпросната жена е живяла във време, когато човечеството все още не се е деляло на европейска и азиатска популация.

Въз основа на тези находки учените са склонни да допуснат възможна причина за това защо неандерталците, както и първите модерни хора на европейския континент внезапно са измрели.

"Билд": Находка от древността в българската пещера Бачо Киро преобръща световната история!

Досега беше известно това, че съвременният човек е напуснал Африка преди около 50 000 до 60 000 години, както и че най-късно преди 45 000 години е стигнал за първи път до Европа, където до онзи момент са живеели много близките до хомо сапиенс неандерталци, които също са дошли от Африка, но стотици хиляди години преди това.

Сензационни разкрития за първите хомо сапиенс в Европа, открити в пещерата Бачо Киро

Изследвания на геномите доказват, че в Близкия Изток и в Европа двата вида са се смесили и са съществували паралелно, а днешните неафриканци носят в гените си между два и три процента неандерталско генетично наследство. Самите неандерталци са изчезнали преди около 40 000 години - поради неизвестни засега причини.

Анализът на трите човешки останки от пещерата "Бачо Киро" показва, че всеки един от тези трима хомо сапиенс е имал родствена връзка с неандерталец в рамките на пет до седем поколения преди него.

"Това сочи, че смесиците между неандерталци и първия съвременен човек са били много по-разпространени, отколкото се предполагаше досега", пишат авторите на изследването в специализираното списание "Нейчър", цитирано от "Дойче Веле". .

Друг извод, който правят учените, е че тези хора са родствено свързани със съвременните хора, населяващи Източна Азия и коренното население на Америка.

В геномите от пещерата "Бачо Киро" обаче не е открита никаква родствена връзка с днешното население на Западна Евразия.

По това те се отличават от друг индивид, живял около 10 000 години след тях, т.е. грубо преди около 35 000 години, също в тази българска пещера.

Неговият геном, също изследван от лайпцигските учени, показва сходство с други хора от онова време, живели в Европа - например с човек, чиито останки са открити в пещера в Белгия, както и с днешните обитатели на Стария континент.

Автори на изследването правят оттук извода, че става въпрос за две напълно различни групи хора. По-старата от тях не е оставила никакви следи в генома на по-късните европейци, за разлика от първата.

Какви ни казва находката в Чехия?

Потвърждение за това, както и едно възможно обяснение учените откриват в анализа на много добре запазения женски череп от Чехия, открит през 1950 година в пещерния комплекс Конепруска, намиращ се югозападно от Прага - на около 2000 километра от българската "Бачо Киро".

Групата, към която тя е принадлежала, по-късно е изчезнала напълно. Но и групата, към която се отнасят тримата, чиито останки са открити в пещерата "Бачо Киро", също не е успяла да се задържи на европейския континент. По това те си приличат с неандерталците, които също са изчезнали преди около 40 000 години.

Възможно е причината за това да е унищожително изригване на вулкан в района на днешен Неапол преди 39 000 години, смятано за една от най-мощните вулканични експлозии през последните 200 000 години. Тогава под дебел слой застинала лава е било погребано всичко чак до днешна Русия.

Това може да е била и причина за дългогодишно допълнително застудяване на и без това суровия климат на тогавашната ледникова епоха на северното полукълбо, както и за настъпилата промяната във фауната в Западна Евразия.

До преди застудяването неандерталците и съвременните хора са се били приспособили към тогавашния климат в Европа, но рязката му промяна вероятно е довела до тяхното измиране, допускат изследователите.

Същевременно в Източна Евразия последиците от изригването на вулкана са се усетили много по-слабо. Поради това населяващите тези райони хора са успели да преживеят природния катаклизъм.