Огромното многообразие от хранителни стоки днес вече не впечатлява никого. В първите месеци след промяната през 1989 г. по телевизиите имаше предизборни клипове със стоки от магазини в съседна Гърция и ние седяхме с опулени очи на фона на празните български витрини.

Е, днес вече и тук е така. Като застанеш пред щандовете за млека, кисели и пресни, да се чудиш кое да избереш. За съжаление обаче, днес трудно можеш да отгатнеш какво ядеш, мляко или някакъв заместител, произведен в химическа лаборатория, пише socbg.com.

През социализма в детските ми години киселото мляко се караше в млекарниците в едни метални съдове с големината примерно на легени. Човек отиваше в млекарницата с някакъв съд или по-обемна паница и си купуваше литър или два мляко. Беше нормално да видиш човек, прибиращ се към къщи, крепящ съд с кисело мляко в ръце.

После дойдоха стъклените буркани с картонени запушалки, а в един етап на модернизация – и с полуметализираните капачки. Едва след повече от десетилетие се сдобихме с бурканите от пластмаса, каквито ги знаем и днес.

Това, което със сигурност може да се каже, е, че тогава ядяхме истинско кисело мляко, произведено от истинско прясно мляко без никакви консерванти. Капачките още на третия ден се надуваха и млякото вкисваше, можеше да се използва само за айрян или таратор.

Днес едно така наречено кисело мляко може да го забравиш в хладилника и след 20 дни то ще си е все същото. И още нещо – тогава киселото мляко киселееше, днес е по-скоро сладко, отколкото кисело. Химия, консерванти, подобрители – това е днешната храна на малките и подрастващите, за съжаление.

В магазина навремето имаше само по две марки млечни продукти – кашкавал „Витоша“ и „Балкан“, овче и краве сирене, които ни увиваха в амбалажна хартия, но поне бяха истински.