След смъртта на Янош Хуняди в Унгарското кралство избухват междуособици, завършили с възкачването на трона на неговият син Матиаш Корвин (1458-1490), който играе важна роля в съдбата на нашия герой Йоан Влад III Цепеш Дракула. Още в 1457 г. той се намесва на страната на управителя на Трансилвания Михай Силаги, пише Труд бг.

Тогава Дракула извършва редица набези в околностите на населените със саксонци източнотрансилвански градове Брашов и Сибин (Сибиу).

Според писма на своите врагове, по време на тези нападения Дракула проявява голяма жестокост и набива на кол или изгаря живи много местни жители.

Затова именно от тези немскоезични селища по-късно произлизат най-големите обвинения и клевети срещу Влад Цепеш.

Главният проблем на Дракула обаче е османското нашествие. През тези години целият християнски свят е в паника поради грандиозните турски завоевания.

През 1453 г. пада Константинопол, в 1456 г. окончателно е покорена Сърбия, а през 1458 г. са завладени последните най-южни части на Гърция.

В тази обстановка крал Матиаш Корвин започва подготовката на нов кръстоносен поход, а Йоан Влад III Дракула активно се включва в това начинание и отказва да плаща данък на султана.

През 1461 г. се очертава тесен съюз между крал Матиаш Корвин и Йоан Влад III. Падишахът разбира за това и изпраща на среща с Дракула гръцкия дипломат Тома Катаволинос и управителя на Никополския санджак Хамза бей.

Според историка Лаоник Халкокондил задачата била да заловят със засада влашкия воевода, но Дракула разкрива измамата:

“Обръщайки ги в бягство, той ги догонил, заловил Хамза бей и още няколко бегълци. Когато ги хванал, всичките ги набил на колове. Отначало отсякъл прекалено дългите, по негово мнение, крайници, и набучил Хамза на най-високия кол, а после направил същото с подчинените му”.

Така се слага началото на най-голямата война на Дракула, за която дълго ще се пише в историята. Фактически той сам започва кръстоносния поход срещу османците, надявайки се да бъде последван от унгарския крал и цяла Европа.

По думите на участника в събитията, еничарина Константин от Островица, зимата на 1461-1462 г. била невероятно студена и Дунав е скован от ледове. Това дава възможност на влашките войски да преминат реката на широк фронт от делтата на Дунав до Оряхово.

Резултатите от зимния поход на Дракула са описани в писмото до Матиаш Корвин от 11 февруари 1462 г. Армията на Влад превзема и опожарява 17 важни крепости, създадени още по време на Българското царство, за да пазят важните бродове по Дунав.

Дракула продължава да действа с присъщата си жестокост, като оставя зад себе си пожарища и трупове. Падат силни твърдини като Оряхово, Никопол, Свищов, Силистра, Тутракан и други, в които са убити повече от 20 000 души.

В писмото си Влад обяснява своите действия:. “Турците..., виждайки какво направихме, зарязаха всички войни и кампании, в това число и с Ваше Величество, и с цялата си жестокост се нахвърлиха срещу мен.

Ако времето бъде благоприятно, те ще ме нападнат с присъщата си свирепост. Но те нямат бродове през Дунав - аз заповядах всички те да бъдат изгорени, разрушени и разграбени.”

“Мой благородни Господарю - завършва Дракула, - ако волята на Ваше Величество е такава, че си струва да се сражавате заедно с нас, то съберете цялата страна, всички хора, способни да носят оръжие, конници и пешаци, и сам ги доведете във Влахия да се бият заедно с нас”.

Дракула обаче не получава желаната помощ. Корвин има още въпроси около своето утвърждаване на унгарския трон, а папата, който също получава писмото на влашкия господар, не може да събере необходимите за кръстоносен поход сили.

Така Йоан Влад III се озовава сам срещу Мехмед II Завоевателя, а той не се шегува и свиква втората по големина армия след тази, която през 1453 г. превзема Константинопол. През март-април 1462 г. водената лично от него войска от 60-80 000 души поема на север. С нея е слабохарактерният Рад, който трябва да смени на трона брат си Влад.

Дракула не се отчайва и нарежда под знамената да бъдат свикани мъжете над 12-годишна възраст. Жените и децата пък са укрити в горите на Карпатите. Събрани са 31 000 бойци, което включва на практика всички мъже и юноши на княжеството. Но османското форсиране на Дунав не закъснява и това се случва на 4 юни 1462 г.

Константин от Островица разказва, че именно еничарите са натоварени да пробият ешелонираната отбрана на власите по левия бряг на реката. През нощта с 18 големи лодки те прекосяват Дунав и се окопават на другия бряг.

Основното им артилерийско въоръжение са малки оръдия от типа на бомбардите и кулеврините. Власите не остават длъжни и започва тежка схватка.

Само докато успеят да направят леко дървено укритие и да разположат малокалибрените оръдия, еничарите губят 250 души. Те обаче удържат плацдарма до идването на азапите - редовната османска пехота. Накрая Дракула отстъпва, а след него се впускат безчислените османски орди.

“Макар влашкият воевода да имаше неголяма войска - пише Константин от Островица, - ние се страхувахме много, и много се пазехме, като всяка нощ ограждахме лагера си с копия.” Власите обаче не спират да извършват кратки набези, а Дракула замисля граничещ с безразсъдство смел план.

Прочутата “Нощна атака” на Йоан Влад III се случва в ранните часове на 16 срещу 17 юни. Той напада три часа след залез слънце на светлината на факлите, а целта е да убие самия Завоевател заедно с близките му съратници и великия везир Махмуд паша.

Мълвата разказва, че, знаейки прекрасно турски език, Дракула се преоблякъл като търговец и лично проучил разположението на османските шатри.

В разказа на Константин от Островица личи ужаса на еничарите, които успяват да се построят, но понасят огромни загуби. “От пешаците нямаше как да се скрием; те ни нападаха и избиваха през нощта; колеха хора, коне, камили, грабеха шатри.”

Загиват множество турци от редовната армия, а останалите бягат за защита при елитните части на еничарите. Те обаче ги гонят и убиват мнозина от тях, за да не развалят строя им.

В тъмнината Дракула обърква шатрата на султана с тази на Махмуд паша. Великият везир оцелява, а турците са спасени от наближаващото утро.

Виждайки опустошителните следи от нападението, Мехмед II се вбесява и нарежда на офицера Али Михалоглу да преследва Дракула с един конен отряд. Той настига ариергарда на власите и успява да плени около хиляда души, които са обезглавени в краката на султана.

Османската армия продължава настъплението към влашката столица Търговище, атакувана непрекъснато от власите. Достигайки до Търговище, султанът решава да не го обсажда.

По стените не се виждат защитници с изключение на няколко артилеристи, които обстрелват с малокалибрени оръдия османските сили. Те обаче продължават пътя си и изминават, по думите на Лаоник Халкокондил, около 5 км. И тогава пред очите им се открива гледка, която може да съкруши и най-коравото сърце.

“Тук той (Мехмед II - Н. О.) видя на коловете своите воини. Армията на султана се натъкна на цяло поле набити на кол хора с размери 3/1 км. Хората бяха набучени на огромни колове, жени, деца - казват, всичко около 20 000 души...

Даже султанът изтръпна от страх и не знаеше какво да каже. Нима можеше да завладее държавата на човек, който вършеше такива неща, управлявайки поданиците си... Там имаше даже малки деца, притиснати към майките си и набучени на коловете заедно с тях.

А птиците свиваха гнезда в гръдния кош на мъртъвците!”

Очевидно нещо в султана се прекършва и той нарежда на армията си да отстъпи. Но това далеч не е краят на наситеното с премеждия управление на Дракула.