Дълбоко в архивите на Националния природонаучен музей на Уругвай има череп, който ще принуди учените да преосмислят всичко, което знаят за праисторическите хищници.
В продължение на десетилетия тази вкаменелост остава непроучена. Тя съдържа доказателства за един от най-могъщите ловци живели някога, пише Зона666.
Черепът е на Смилодон – масивна саблезъба котка, която е живяла в Южна Америка по време на Плейстоцена, преди около 11 700 години. Когато докторантът Алдо Манзуети най-накрая го измерва правилно, резултатите изглеждат невъзможни. Черепът е с размери над 40 сантиметра отпред назад.
Манзуети се съмнява в измерването си. Той проверява многократно, убеден, че е допуснал грешка, но цифрите остават постоянни. Тази кост някога е защитавала мозъка на същество, което тежи почти 960 килограма – много по-голямо от всеки екземпляр на Смилодон, открит досега.
Огромните хищници
Преди 11 700 години Южна Америка не е приличала на континента, който познаваме днес. Огромни хищници доминират в пейзажа. Лъвовете ловуват заедно с ягуари, два пъти по-големи от съвременните си роднини. Арктотериевите мечки – най-големите мечки, които някога са съществували, се движат през горите, достигайки над 3,5 метра височина, когато стоят изправени.
Сред тези масивни ловци, Смилодонът е уникално пригоден за убиване. Извитите му зъби, подобни на остриета, се простират от горните челюсти като сдвоени ками. Мускулестото му тяло генерира огромна сила, а мощните му крайници могат да разбиват кости.
Новопроученият череп надвишава размера на всеки друг екземпляр от Смилодон в историята. Учените документират големия размер на тези котки, но тази вкаменелост разкрива, че те могат да достигнат наистина невероятни размери.
Историята на този череп започва в Южен Уругвай, където любителят търсач на вкаменелости Рикардо Прадери търси праисторически останки. През 1989 г. той изкопава нещо забележително – масивен котешки череп, по-голям от всички, които е срещал.
Прадери дарява откритието си на Националния музей, където то остава до голяма степен неизследвано в продължение на десетилетия. Регионът, в който е намерен черепът е известен предимно с гигантски тревопасни животни – същества, сравними по размер със съвременните камиони. Изследователите не очакват да намерят доказателства за хищник, способен да ловува такава огромна плячка.
Но, черепът доказва обратното. Този Смилодон е притежавал размера и силата необходими за атакуване на животни, които засенчват съвременните слонове.
18-сантиметрови зъби
Най-отличителната черта на всеки Смилодон е неговото съзъбие. Тези извити саби с остри бръсначи могат да достигнат 18 сантиметра дължина. За разлика от съвременните големи котки, които убиват, като смачкват гърлото на плячката си, тези праисторически ловци са използвали различен метод.
Учените смятат, че Смилодон е използвал мускулната си рамка, за да обездвижи плячката, след което забива смъртоносните си зъби в големите кръвоносни съдове. Котката няма нужда да компресира дихателните пътища на жертвата си. Вместо това прекъсва критичните артерии и се оттегля, докато плячката умре от загуба на кръв.
Тази ловна техника би се оказала ефективна срещу гигантските наземни ленивци и огромните броненосци, които обитават околната среда. Тези растителноядни животни притежават дебели защитни кожи. Въпреки това, дори и най-здравата броня не може да устои на тези зъби, когато са използвани от 960-килограмов хищник.
Черепът разкрива доказателства отвъд рекордните размери. Увреждането на фронталната кост показва, че този Смилодон не е умрял от естествена смърт. Нещо го е атакувало.
Белезите по черепа изглеждат в съответствие с рани, нанесени от друг саблезъб хищник. В конкурентната среда на праисторическата Южна Америка дори върховите хищници са изправени пред заплахи от собствения си вид. Тези котки вероятно са участвали в ожесточени териториални спорове или конфликти за големи убийства.
Срещи на насилие
Палеонтологът Маргарет Луис, която преглежда изследването, отбелязва последиците. Моделът на щетите предполага срещи на изключително насилие между същества с огромна сила.
Откриването на този огромен череп принуждава учените да преоценят праисторическите хранителни мрежи. Изследователите отдавна се питат какво може успешно да ловува масивните тревопасни животни, които доминират в Плейстоцена в Южна Америка.
Гигантските наземни ленивци достигат височината на съвременните жирафи и съответстват на теглото на малки слонове. Глиптодонтите – древни роднини на броненосците, имат размера на компактни коли и носят дебела костна броня. Тези животни изглеждат твърде големи и добре защитени за успешно хищничество.
960-килограмовият Смилодон променя тези предположения. Котка с такава величина би притежавала достатъчно сила, за да покори дори най-големите растителноядни. Масивната му челюстна структура може да генерира сила на счупване на костите, докато зъбите могат да проникнат в най-дебелата кожа.
Дали тези гигантски котки са ловували индивидуално или заедно, остава неизвестно. Няма доказателства за поведение на глутница, въпреки, че координираните атаки от множество Смилодонти биха надвили всеки вид плячка.
Изчезват преди 10 000 години
Смилодонтите изчезват от Земята преди около 10 000 години, присъединявайки се към повечето други плейстоценски мегафауни в изчезване. Климатичните промени и човешката експанзия вероятно са допринесли за това.
В продължение на милиони години тези котки доминират южноамериканските хищни общности. Те обитавали свят, в който изключителните размери били от съществено значение за оцеляването. В екосистема, населена с гиганти, само най-масивните и мощни ловци могат да си осигурят адекватна храна.
Големият череп сега почива в музейната експозиция, физическо доказателство за епоха, когато същества с изключителни размери и смъртоносност са бродили по планетата. Неговите размери и бойни щети документират животно, толкова страховито, че може успешно да ловува плячка, по-голяма от него, в среда, където оцеляването зависи изцяло от превъзходната сила и оръжия.
