Този древен манускрипт, както и всяко мис­тично учение, е записан със знаци, символи, зашифровани понятия и на пръв поглед из­глежда безсмислен, но далеч не е така. В езика на сим­волите и образните понятия е скрита дълбоката мъдрост, достигнала до наши дни от дълбините на вековете…

В древността хората са учени как да умират, а в някои източни страни – и да се превъплъщават. Човекът, възпитан в древните духовни традиции, почти не се страхува от смъртта. Или във всеки случай, значително по-малко от повечето наши съвременници. Човекът получава подкрепа от роднини и прияте­ли, които според силите си му помагат при неговия преход в другия свят, пише po-krasivi.net.

Будистите на Тибет напри­мер черпят всичко необходимо от знаменитата „Бардо Тьодол“ (тибетската „Книга на мъртвите“), която учи хората как да умират. А главното – какво да направи душата след смъртта, за да може следващият живот да е по-добър от предишния. Оказва се, че това е цяла наука, при това доста сложна.
Авторството на книгата се приписва на будисткия монах Падмасамбхава, който скрива книгата в тайник, за да я за­пази за следващите поколения. По онова време на гонения будистите укриват множество древни ръкописи в пещери, скални цепнатини и други по­тайни места.

Благодарение на това са запазени много уникал­ни сборници с мъдрости и са открити столетия по-късно като безценни съкровища.

„Книга на мъртвите“ векове наред е съхранявана на място, наречено „Забраненото цар­ство“. Първият европеец, който отткрива ~ уникалното издание, е английският пътешественик и познавач на будизма. У. И. Еванс-Уенц.

По време на пътува­нето си из Тибет той посещава древен манастир, в който намира старинния манускрипт

Уенц работи три години върху превода на този текст и в резул­тат на усилията му през 1927 г. на бял свят излиза „Тибетска книга на мъртвите“, която се превръща в истинска сензация. Оказва се, че книгата дава от­говор на най-стария въпрос на човечеството: какво се случва с нас след смъртта и как да се държи покойникът „на онзи свят“. От друга страна, това е наставление към нас, живите, как и за какво да се подготвим още приживе по отношение на


много по-бързо. Ако процесът на умиране е преминал неправилно, душата излиза през друг отвор в човешкото тяло (те са общо девет) и е обречена на мъче­ния. В продължение на три дни покойникът е свързан с небето с енергетична нишка, която не прекъсва, докато цялата информация за живота на починалия, която е записана в тялото, не бъде прочетена.

На четвъртия ден душата напуска тялото. В тази връзка е разрешено трупът да се кремира едва пет денонощия след смъртта. До починалия не бива да се докосват 3 денонощия, тъй като душата може да напусне тялото през мястото, до което е докоснат, а не през темето. При неправилно умиране е голяма вероятността да се изпадне в сън без съновидения, което води до загуба на възможността да стане бог.