Големият интерес към визитата на папа Франциск провокира вниманието към всички детайли от поведението, облеклото и отношението на папата. Представяме ви и някои от отличителните черти на неговия понтификат.

Избраният за папа през 2013 г. Хорхе Марио Берголио, който приема името Франциск, е роден е на 17 декември 1936 г. в аржентинската столица Буенос Айрес в семейство на италиански мигранти, пишат от "Фокус нюз". Баща му е железничар Завършва семинария във Вила Девото и се присъединява към Йезуитския орден на 11 март 1958 г.

Учи във Философския и теологически факултет в Сан Мигел, където по-късно става преподавател. Води лекции по литература и психология в Буенос Айрес.

На 13 декември 1969 г. е ръкоположен за свещеник от архиепископ Рамон Хосе Кастелано.

През 1980 г. става ректор на семинарията в Сан Мигел, където е учил, и остава на тази длъжност до 1986 г. Защитава докторска дисертация в Германия, след което се връща в Аржентина, за да служи на родината си.

През 1993 г. е назначен за епископски викарий на областта Флорес и на 21 декември 1993 година му е поверена и длъжността главен викарий на архиепископията. На 3 юни 1997 година е издигнат до заместник на архиепископа на Буенос Айрес. По-малко от девет месеца след смъртта на кардинал Карачино той го наследява като архиепископ, примас на Аржентина и председател за вярващите от източен обряд в Аржентина, които до този момент нямат свой духовен глава.

Три години по-късно на Консистория на 21 февруари 2001 година Папа Йоан Павел II го ръкополага за кардинал и му дава титлата Сан Роберто Белармино. Кардинал Берголио се радва на нарастваща популярност в Латинска Америка. Въпреки това никога не изоставя своя скромен начин на живот, определян от мнозина като почти „аскетичен”. Като кардинал Берголио се отличава със своята скромност, доктринален консерватизъм и съпричастност към социалната справедливост.

Скромността личи и в начина му на живот - живее в малък апартамент вместо в епископска резиденция, отказва да ползва лимузина с шофьор и вместо това предпочита обществения транспорт. Дори се говори, че си готви сам.

След смъртта на папа Йоан-Павел Втори Берголио, който е сред възможните кандидати за негов наследник начело на Римокатолическата църква, участва в конклава, който избира папа Бенедикт XVI.

През ноември 2005 г. е избран за председател на аржентинската епископална конференция за тригодишен мандат от голямо болшинство аржентински епископи. Преизбран е на 11 ноември 2008 г. Пет години по-късно, на 13 март 2013 г., той е избран за 266-ти папа на Католическата църква и епископ на Рим под името Франциск.

От аржентинската националност и член на Йезуитския орден, той е първият понтифик от Латинска Америка, и първият йезуит на поста. Франциск става вторият предстоятел на Католическата църква Йоан Павел I, който приема неизползвано до този момент име. Франциск се заема с реформи на папските институции, като обещава по-голяма прозрачност.

Работи енергично за разрешаването на един проблемен въпрос за Ватикана - сексуалните посегателства над деца. В тази връзка той затяга законодателството спрямо блудство над малолетни и с декрет обновява дефиницията за понятието "престъпление срещу малолетни”, включвайки детска проституция, порнография и сексуални отношения с деца.

Папа Франциск ще остане в историята като първия, който изразява публична подкрепа за хомосексуалистите. Първоначално се противопоставя на еднополовите бракове и осиновяването на деца от хомосексуални двойки, като заявява, че това представлява дискриминация спрямо тях. По-късно обаче той променя позициите си, като заявява, че хомосексуалистите не бива да се заклеймяват от обществото.

„Ако човек е хомосексуален, търси Господ и има добри намерения, кой съм аз да го съдя?“

Франциск запазва твърди позиции срещу аборта и евтаназията. Папата е силно ангажиран и с политиката. Остро се противопоставя срещу военните удари в Сирия и предупреждава, че не бива да се допуска "братоубийствена война" в името на печалбите от продажби на оръжия.