Първите свободни и демократични избори в България се провеждат на 30 септември 1879 година.

Тогава имащите право на гласа пускат бюлетините за Първото обикновено Народно събрание.

На 29 август 1879 г. княз Александър I Батенберг подписва Указ № 126 с който насрочва деня на изборите – 30 септември 1879. В изборния ден при ниска избирателна активност от 32,0% либералната партия печели убедителна победа и на 21 октомври народните представители от Първото обикновено народно събрание се събират в София.

Княз Александър І трябва да избере първото българско правителство измежду средите на двете откроили се политически партии по време на Учредителното събрание. Той оказва доверието си на консерваторите.

Така първият български кабинет е оглавен от Тодор Бурмов, назначен е с Указ № 1 от 5 юли и има основна задача да подготви изборите за първото ОНС. 

Парламентарните избори има през година - 1880, 1881, 1882 и 1884 г. По онова време изборите се насрочват със специален указ на княз Александър I Батенберг.

През 1886 г. указът за изборите е издаден от регентски съвет. За изборите от 1887 до 1914 г. указите се издават от княз Фердинанд I. След обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 година указът се издава от цар Фердинанд.

Всички избори между двете световни войни, в периода 1919-1939 г. са насрочени с указ на цар Борис III.

Премахване на монархията

Изборите през 1945 година са насрочени от регентския съвет. На 31 юли 1946 година се провежда референдум за премахване на монархията. След вота България е провъзгласена за Народна република.

В периода между 1949 и 1989 година в страната няма свободни избори. Във вота участват само разрешените от тоталитарния режим "партии". В началото те се провеждат след издаване на указ на председателството на парламента, а след 1976 година от Държавния съвет.

След свалянето на комунистически режим през ноември 1989 година първите демократични избори се провеждат на 10-ти юни 1990 година. Те са насрочени от президента на България, припомня БГНЕС.