Сватба в народни носии, десет години след предложението за брак. Това е семейната приказка на Милена и Румен от Варна.

Всички гости носят шевици, а повечето фотографии от празника са направени не от личен фотограф, а от впечатлени минувачи по пътя на новото семейство. Сватба, която успява да затрудни дори и оркестъра.

Милена и Румен се събират преди 10 години – а любовта им донася техните деца Пресиан и Христея. Още през 2009 е имало предложение за брак, но обмислянето продължило малко по-дълго.

„Казах на мъжа ми, че не искам да се женя сега. Но създадохме едно хубаво семейство и така след 10 години сватбата се състоя”, разказва Милена Димитрова.

Затова той избира новогодишната нощ. „2018 г. беше тежка и с мъжа ми решихме да направим една хубава сватба заради децата, заради нас и да се започва само с хубавото”, допълва Милена.

Решението е взето и Милена се заема с подготовката. Намира точния ресторант в етно стил и изпипва всеки детайл.  До близки и роднини са разпратени покани, в които е описана приказката на семейството. Всички поканени обаче трябва да бъдат в народни носии.

„Държахме твърдо на носии, за да не забравяме нашите корени”, споделя Румен Димитров.

Булката и младоженецът не знаят каква е носията на другия. Както повелява традицията. След ритуалния дом, те сключват брак и в църквата, а на площада ги очакват варненци и гости на града, които искат да се снимат с младоженците.

Народните носиите се оказват добър избор и по друга причина – подходящи са за танци. Каквито определено не липсват. Децата също остават доволни, защото са сред малкото присъствали на сватбата на своите родители.

А след този ритуал се оказва, че много от техните връстници настояват и родителите им да се оженят отново, за да изживеят подобен момент.