Учените са тествали необичаен метод за борба с топенето на арктическия лед: те просто са изливали морска вода директно върху леда, съобщава Times of India.
Тестовете са проведени в залива Кеймбридж в канадската територия Нунавут през зимата на 2024-2025 г. Изследователите са изградили осем тестови площадки и три контролни площадки, които са оставени необработени.
Използвайки потопяеми помпи, всяка от които консумира по-малко електроенергия от типичен домашен тостер, те са нанесли до 20 сантиметра морска вода върху леда, един или два пъти. Водата се смесва със снега на повърхността и замръзва, образувайки нов слой, а намалената снежна покривка позволява на студения въздух да замръзне по-бързо леда отдолу.
До края на зимата третираните зони са станали с 32 сантиметра по-дебели от необработените. Според изследователите това е приблизително еквивалентно на обема лед, който Арктика е загубила поради изтъняване през последните 50 години. Интересното е, че зоните, третирани два пъти, са били по-дебели от тези, третирани само веднъж.
През целия период на топене – от края на май до септември – третираният лед е останал по-светъл на цвят и се е топил по-бавно от контролните зони. По-светлата повърхност също така отразява по-добре слънчевата светлина, вместо да я абсорбира, което помага за охлаждането на региона.
Не е нова идея, но с едно голямо „Но“
Като цяло, технологията за уплътняване на лед не е нова – подобни методи се използват от арктическите общности от десетилетия и същият принцип държи леда на хокейните пързалки. Учените разглеждат този подход като по-проста и по-безопасна алтернатива на противоречивите геоинженерни идеи, като например пръскане на серни частици в стратосферата.
Мащабирането на този метод в цяла Арктика обаче ще бъде изключително трудно. Проучване от 2016 г. също така установи, че третирането само на 10% от Северния ледовит океан би изисквало приблизително 10 милиона вятърни помпи, докато покриването на цяла Арктика би изисквало приблизително 100 милиона.
Миналогодишният преглед заключи, че проблемите с управлението, поддръжката и мащаба правят тази технология практически неприложима за значително опазване на арктическия лед. Авторите обаче отбелязват, че последните зимни тестове дават основания за предпазлив оптимизъм.
Арктическата ледена покривка вече се е свила с приблизително 20% от 1979 г. насам и този спад продължава поради глобалното затопляне.
Превод и редакция: БЛИЦ
