Британски учени от Юнивърсити колидж стигнаха до заключението, че моногамните връзки, комбинирани със сравнително кратки периоди на пенетрация, са лишили еволюционно днешните мъже от кост в пениса, пише в. "Дейли мейл", цитиран от БТА.

В същото време много представители на животинския свят разполагат с кост в репродуктивния си орган, наречен бакула. Той за пръв път се е появил при бозайниците преди 145 и 95 милиона години. Костта варирала в най-различни граници според формата, дължината и широчината си.

Изследователите открили, че приматите, които имат периоди на пенетрация над 3 минути, обикновено имат и бакула.

А нейният размер е право пропорционален на продължителността на пенетрациите.

Тя се влияе и от това колко ожесточена е конкуренцията с другите самци след копулацията, твърди авторката на проучването Матилда Бриндъл.

Продължителната копулация е подпомагана от бакулата и по този начин самецът има по-големи шансове да предаде генетичния си материал на следващото поколение.

В животинския свят нашите най-близки роднини, шимпанзетата и маймуните бонобо разполагат с малка кост в пениса. В техния свят самците се състезават за женски при изострена конкуренция и това оправдава нейното наличие.

Сексуалността на хомо сапиенса е изградена на други принципи, тъй като хората се стремят към моногамност и вследствие на това конкуренцията между представителите на силния пол е силно занижена.

Половият акт при хората при единствената цел възпроизводство е сравнително кратък и вследствие на това те са изгубили еволюционно своята бакула.

Половият акт при шимпанзетата и боноботата също е кратък, респективно 7и 15 секунди. Тези видове обаче са подложени на жестока посткопулаторна конкуренция и поради тази причина тази кост в пениса се е запазила при тях.