Учени установиха, че близка планета прилича на Земята. Потенциално обитаемата GJ 3378b има минимална маса малко над два пъти по-голяма от тази на Земята и обикаля около звездата си на разстояние, което ѝ позволява да получава почти същото количество звездна светлина като Земята. Планетата се присъединява към нарастваща популация от потенциални гостоприемници за живот в близката Вселена.
Астрономи преизчислиха масата и орбитата на екзопланетата GJ 3378b, разположена на около 25 светлинни години от Земята в посока към съзвездието Жираф. Планетата е открита през 2024 г. Първоначалните наблюдения показваха минимална маса от около 5,26 земни маси и орбитален период от близо 24,7 дни. При подобни стойности GJ 3378b можеше да принадлежи към класа на мининептуните – планети с плътна газова обвивка и сравнително малко твърдо ядро.
Новият анализ определя минимална маса от 2,3 ± 0,4 земни маси. Орбиталният период също е коригиран до 21,45 дни. По-ниската маса увеличава вероятността GJ 3378b да има скалист състав, а не да представлява малък газов свят, пише Meteo Balkans.
Планетата остава в обитаемата зона
GJ 3378b обикаля около малка и сравнително студена звезда от типа червено джудже. Тези звезди излъчват значително по-малко енергия от Слънцето, поради което зоната, в която температурите могат да позволят наличие на течна вода, се намира много по-близо до тях.
Въпреки по-краткия орбитален период планетата остава в консервативно определената обитаема зона на звездата. Това означава, че разстоянието ѝ позволява подходящ температурен диапазон за течна вода, при условие че светът разполага с достатъчно плътна и стабилна атмосфера.
Изчислената равновесна температура е около 272 келвина, или приблизително минус 1 градус по Целзий. Тази стойност не представлява измерена температура на повърхността, защото атмосферата, облачността и съставът на планетата засега са неизвестни.
Телескопи измериха движението на звездата
Изследователите са използвали спектрографа Habitable-zone Planet Finder на телескопа Hobby-Eberly в обсерваторията „Макдоналд“, както и инструмента NEID на телескопа WIYN в Националната обсерватория Кит Пийк.
Новите измервания са комбинирани с по-ранни данни от спектрографите CARMENES и SPIRou. Четирите набора от наблюдения позволяват по-прецизно проследяване на малките движения на звездата, предизвикани от гравитацията на планетата.
Този метод е известен като измерване на радиалната скорост. Той не заснема директно планетата, а регистрира периодичното отклонение на нейната звезда. От силата и честотата на сигнала се изчисляват минималната маса и продължителността на орбитата.
Атмосферата остава неизвестна
Намирането в обитаемата зона не доказва наличие на вода, атмосфера или живот. Червените джуджета могат да отделят силно ултравиолетово и рентгеново излъчване, особено в ранните етапи от развитието си.
Авторите поставят GJ 3378b близо до т.нар. „космическа брегова линия“ – условна граница между планети, които успяват да запазят атмосферата си, и светове, при които звездната радиация постепенно я отнема. По-високата гравитация помага на планетата да задържи газовата си обвивка, но близостта до звездата увеличава облъчването.
Наблюденията не показват GJ 3378b да преминава пред диска на звездата от гледна точка на Земята. Това затруднява изследването на евентуалната атмосфера чрез транзитна спектроскопия.
Близкото разстояние я прави важна цел
Разстоянието до системата е приблизително 7,7 парсека, или около 25 светлинни години. Това поставя GJ 3378b сред сравнително близките екзопланети, които могат да бъдат наблюдавани подробно от бъдещи наземни и космически телескопи.
Сред планираните инструменти са Giant Magellan Telescope, Extremely Large Telescope и космическата обсерватория Habitable Worlds Observatory на НАСА. Основната цел ще бъде да се установи дали планетата е запазила атмосфера и какви химични вещества се съдържат в нея.
