В сърцето на блатото Сиенага де Сапата – най-голямата непокътната влажна зона в Карибите – кипи необичайна научна битка. Сред облаци от комари и труднопроходими мангрови корени биолози се опитват да спасят от изчезване древния кубински гар (Atractosteus tristoechus) – риба, която е оцеляла над 140–150 милиона години, предават световните агенции.
"Това е бижу сред кубинските риби", казва биологът Андрес Уртадо.
"Те са истински биологични реликви. Преживели са динозаврите, но сега – едва сега – са на ръба да изчезнат."
Защо видът е застрашен?
Векове на прекомерен улов, унищожени местообитания и особено появата на африканския сом през 1999 г., инвазивен вид, който опустошава екосистемата, са довели до драстичен спад на популацията.
Днес древната риба е толкова рядка, че учените трудно проследяват присъствието ѝ.
Мисия "възкресяване"
В лаборатория близо до блатото екипът на Уртадо разработва методи за размножаване на изключително капризните риби. Те създават и специална храна за младите екземпляри, които трябва да бъдат пуснати обратно в дивата природа.
Работата е изключително трудна – младите риби са едва няколко сантиметра, „като малък молив“, и се губят моментално сред гъстите мангрови корени. Изолацията на района, неподвижната вода, комарите и труднодостъпните канали правят наблюдението почти невъзможно.
И въпреки това има надежда.
Atractosteus tristoechus "Cuban gar" bred by Healing Aqua pic.twitter.com/VDOXYxngBa
— Jiseok Jung (@kkamsuni2) August 27, 2023
Признаци на завръщане
Местните рибари – първите хора, които усещат промяната в природата – вече докладват, че кубинският гар отново се появява в части от блатото.
"Рибарите ни казват, че гарът е тук", обяснява Едуардо Абреу, администратор в Национален парк "Сиенага де Сапата".
"Да, не са толкова много, колкото преди, но ги има. Има установена популация."
Древен вид, нова надежда
Ако усилията успеят, кубинският гар ще бъде сред редките случаи, в които човечеството е успяло да спаси вид, съществувал още по времето на динозаврите.
В свят, в който природата бързо губи своите най-стари обитатели, това би било повече от успех – би било чудо.
