Тази история е показателна за самочувствието на българските войници и най-вече за капитаните, които се противопоставят на решението на княз Александър Батенберг да избяга от прийждащата сръбска война след обявяване на Съединението. Но кой български капитан си позволява дори да заплаши княза с разстрел, ако напусне позицията на българските войски?, пиеш Poznanieto.bg.

Предистория на конфликта

Известно е, че след Съединението през 6 септември 1885 година, българската войска е съсредоточена на границата с Османската империя, тъй като очаква нападение от тази страна. Но за голяма изненада на българските главнокомандващи, проблемите ни идват от сръбска страна.

Използвайки подкрепата на Австро-Унгария, сръбският княз Милан иска териториална компенсации от България, които няма как да получи. Това му служи за casus belli (формален повод за обявява на война) и на 2 ноември 1885 година сръбската войска навлиза на българска територия.

Съотношението е 7:1 в тяхна полза и всички предвиждат разгром на младата Българска държава. Поради тази причина, княз Батенберг и младите капитани имат различия относно плановете за защита на България, от което идва и техния конфликт.

Ето какви са противоречията им:

Планът на Батенберг

Батенберг изтегля български гранични войски на Сливнишките възвишения, за да забавят сръбското настъпление.

Дава заповед на български войски от границата с Османската империя да посрещнат сърбите

Дотук всичко е добре, но на 5-6 ноември около София започват да се чуват топовни гърмежи и сред населението плъзва паника, че сръбските войски всеки момент ще пристигнат. Това принуждава Батенберг да предложи на правителството следното:

Да се отстъпи София без бой на сърбите

Хазната да се прехвърли в Орхание (Ботевград)

Архивът да се скриел в немското посолство

Българската войска да се изтегли от Сливнишките възвишения и да се укрепи на Итхиманските или Вакарелските позиции

Отказът на българските капитани

Младите български капитани категорично отказват тези предложения на българския княз. Според спомените на капитан Рачо Петров, той отказал да извърши подобен тип предателство. Той смятал, че сърбите ще ни бият, но не трябва да губим честта си, като оставяме столицата си на нашественика.

Въпреки тези думи, Батенберг се опитва да даде команда на българските войски да се изтеглят към избраните от него позиции на Ихтиманските възвишения.

В този напрегнат момент се намесва капитан Олимпий Панов. Той е герой от Освободителната война, участник в боевете при Стара Загора и Шипка, като получава медал от руския император за проявената изключителна храброст.

Историята говори, че той извадил своето оръжие и го насочил срещу княза с думите, че ако той даде тази заповед ще бъде принуден да го застреля. Тази заплаха очевидно оказва влияние върху Батенберг, който променя своето мнение и българските войски запазват своите позиции на Сливница.

Как Батенберг "измива" срама си

В следващите дни се проявяват и най-големите сражения във войната. По разказа на очевидци като пастор Кох и военни кореспонденти, Александър Батенберг участва в първите редици на всяка българска атака, яхнал белия си кон и размахвал сабя, за да окуражи българските войници.

Подобен тип проява на владетел е била, меко казано, странна за това време, в което повечето владетели са стояли на сигурно място в тила по време на сражения.

Приема се, че князът е искал да “измие” срама от проявеното малодушие от случката с Олимпий Панов. Личният героизъм на княза оказва огромна роля върху положителното отразяване на събитията от войната и успеха на българите да затвърдят своето Съединение.

Тази случка е важен пример от нашата история как в трудните моменти е важно да се показва характер, а не пряко да се следват заповедите.

Това мислене на българите е показателно и в следващите години от хора, като Георги Вазов, който отказва сляпо да следва заповеди, а на своя отговорност успява да превземе Одринската крепост по време на Балканската война.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук