Дълги са перипетиите на италианския фашистки диктатор Бенито Мусолини от падането му от власт през 1943 г. до екзекуцията му през 1945 г. Една страница не може да събере десетките местения, прехвърляния от плен в плен и от охрана на охрана, както и безбройните опити да бъде отвлечен и убит.

От „Телеграф“ се спряха над една от най-противоречивите версии за смъртта му, приемана от малцина историци, но пък носеща активна българска следа.

От 1945 г. насам все нови и нови лица се опитват да се окичат със славата на екзекутори на Дучето. Сред тях най-голям интерес за нас буди твърдението на плевенчанина Слави Методиев Цаков, който не стига дотам, че да твърди, че е убил Дуче. Казва обаче, че именно той го е заловил, а по-късно лично е занесъл трупа му на площада в Милано.

Ремсист

Първо малко за Цаков. През 1943 г. той е ученик в Земеделската гимназия в Битоля и като ремсист участва в македонската съпротива.

След това е сред отрядите на Тито в Черна гора. Тогава получава задача да се внедри в трудовите войски на Вермахта „Тод“, за да предава на партизаните сведения за укрепителните съоръжения, които частите изграждат. С „Тод“ работи в окупирания от германците Белград, а след пет месеца е изпратен в Берлин в транспортните войски „Шпер“.

Изкарва курсове за шофьори и е командирован в Италия. Тук той се свързва с членове на Италианската комунистическа партия и се включва в съпротивата. Оглавява отряд от 294-ма бойци – предимно славяни. Организира групирането на близо 20 000 руски войници, скитащи се из Италия.

Акция

На 21 април 1945 г., когато според Цаков американските войски наближават Милано, той към обед (на друго място – вечерта) е извикан в щаба на съпротивителното движение „Гарибалдини“ и му възлагат да заварди един от проходите между Италия и Швейцария, тъй като се очаква германците да се опитат да изведат Мусолини към Швейцария.

С автомобил „Плимут“ (на друго място „Пакард“) тръгват четирима: Цаков, чехът Карл Дворжак и двама италианци (на друго място – един, Нело Мартели) – снайперист и спец по взривните устройства. Групата разполага само с по един пистолет и два прожектора. След 4 часа опасно шофиране по стръмни серпентини и дълбоки пропасти стигат до селище с 15-20 колиби.

Слави Цаков твърди, че е закарал трупа на Мусолини в Милано

Цаков събира 4-5 местни момчета и с тяхна помощ затрупва пътя с греди и камъни. Към 23 часа се чува бучене на мотори. Задава се колона от 4 военни камиона, които те спират без стрелба. Цаков нарежда на военните (около 40 души) да слязат и започва проверка на колите.

В каросерията на втория камион забелязва нещо покрито с брезент. Дърпа покривалото и вижда отдолу Мусолини, любовницата му Клара Петачи и двамата му секретари.

Открива и два куфара, пълни със скъпоценности, които струват колкото цяла България. Мусолини предлага единия на Цаков, за да ги пусне, но той отказва.

По радиотелефона от щаба му заповядват да запази жив Мусолини на всяка цена. Пускат германците да се оттеглят с колите си, а групата на Мусолини е закарана в къща на около 500 метра навътре в планината.

Завързват здраво с въжета пленниците. Цаков оставя няколко човека с шмайзери да пазят пред вратата и тръгва към селището да организира транспортирането на задържаните до Милано.

Откритие

Цаков и чехът Дворжак се връщат призори. Забелязват около къщата следи от гуми на кола и отпечатъци от тежки обувки. Откриват, че куфарите са изчезнали, а двамата пазачи и четиримата пленници – убити. Цаков смята, че Мусолини е убит от собствената си охрана, която е получила информация за залавянето му в прохода.

Мусолини, Петачи и съратници, обесени с краката нагоре на площада в Милано

Дворжак документира събитието със 72 снимки, които след години изчезват мистериозно в София. Групата на Цаков откарва труповете на Мусолини и Петачи в Милано. От щаба на съпротивата го накарват за назидание да обеси труповете на двамата на площад „Лорето“.

Полата на Клара се свлича и оголва краката ѝ. Цаков промушва с тел плата и го завързва около коленете ѝ.

Официално

Според най-широко приетата версия за смъртта на Мусолини той е екзекутиран от Валтер Аудизио, познат още като полковник Валерио.

Аудизио е роден на 28 юни 1909 г. в Александрия, Северна Италия. От 1921 г. е член на комунистическата партия.

Снабден с пълномощно, което му осигурява пълна свобода на движение и абсолютна независимост при вземане на решения при изпълнение на задачата да ликвидира Дуче. На 28 април призори Валерио, помощникът му Гуидо и дванадесет партизани с автомобил ФИАТ и камионетка потеглят за Комо. Групата на няколко пъти изпуска Мусолини, но в крайна сметка към 15,10 ч. тръгват за село Бонцаниго, където партизани държат диктатора.

По пътя Валерио избира и мястото на екзекуцията. След като Мусолини му е предаден, Валерио чете присъдата: „По заповед на Главното командване на корпуса „Доброволци на свободата“ съм натоварен да отдам справедливост на италианския народ“.

Петачи застава до Мусолини, а при първия автоматичен откос го прегръща и поема куршумите заедно с него.

Клара Петачи

Труповете им към пристигат в Милано към 2 ч. през нощта. На площад „Лорето“ няма жива душа. Телата на убитите са закачени с главата надолу на предпазната стряха на една бензиностанция. Мястото не е избрано случайно – на 10 август 1944 г. там са екзекутирани петнадесет дейци на антифашистката съпротива.

„Дуче! Дуче!“

Клара Петачи е родена през 1912 г. и произхожда от заможно семейство. Според една версия през 1932 г. Дуче, пътувайки с кола, вижда край пътя красиво момиче, което му маха и вика: „Дуче! Дуче!“.

Мусолини кара шофьора да спре. Слиза от колата и когато я заговаря, тя започва да трепери от възбуда. После става известно, че още като 14-годишна ученичка му е изпращала възторжени писма. Така започва легендарната връзка между двамата.

Приема се, че дълго време тя е чисто платоническа. Клара е на двайсет години (а Мусолини на петдесет и три). Има зелени очи, дълги стройни крака и тежък бюст, който Мусолини обожава. Гласът ѝ е сипкав, а зъбите – дребни, но се е научила да ги прикрива, като се усмихва с едва отворени устни.

Тя е хипохондричка, сантиментална, възглупава и във висша степен предана на Дучето.

Клара е омъжена за Рикардо Федеричи – хидропланен пилот от Италианските въздушни сили, с когото по-късно се развежда. Но още преди това Мусолини го командирова в Япония, за да не му се пречка.

Мусолини предоставя на Петачи апартамент в палацо Венеция, където тя трябва да е всеки ден в 15 часа, за да я люби в почивката между две заседания на кабинета. Клара знае, че той няма да изостави жена си и децата си заради нея, както знае и че не й е верен. Въпреки това му е вярна до гроб и се старае да не му досажда с ревност.