Хорото е нещо без което не можем да си представим един български празник. Сякаш то е заложено в нашето ДНК. Днес ще се опитаме да разгледаме откъде идва тази дума и как се появяват по нашите земи българските хора.

Откъде идва думата Хоро

Смята се ,че идва от латинската дума chorus – сбор от танцуваци, а и от Древна Гърция и гръцката дума choros – хоровод, игровод. В Древна Гърция са познати традиции, които са се доближавали до масово танцувана на хора в кръг. Това са почитателите на богинята Терпсихора. Нейното име е съставено от 2 думи – terpo + choros(веселя + хоровод).

Хорото в историята на България

Първите споменавания на народните танци е от Презвитер Козма през 9 век. Той пише, че не могат да бъдат истински християни “тези, които с гусли и бесовски песни и танци пият вино”. Очевидно това е имало своето начало много от преди приемането на християнството в България.

Българският духовник ги описва и като хора, които вярват във всякакви други учения на сатаната – тоест тук можем да забележим, че това е дълбока езическа традиция, която е залегнала по нашите земи. Сходен тип описания има и към 14 век от византийски учен. Той наблюдава как българите в Македония се събирали заедно в кръг и хванати ръка за ръка танцували в ритъма на народната музика.

1500 лева Бонус за Онлайн Казино Игри!

Българските хора в Османската империя

Очевидно българските народни танци са се запазили като част от бита на българите в рамките на Османската империя. Те са описани доста в детайли от различни чуждестранни пътешественици. Там са показани, че българите са празнували с хора всички големи християнски празници. Тези описания могат да бъдат забелязани и в различни църкви и манастири.

В църкав в село Арбанаси, Велико Търново, има стара фреска на която е изобразено българско хоро. Могат да се видят още в Хрельовата кула в Рилския манастир и в Лесновския манастир.

По време на Българсктото Възраждане, народните танци и традиции почват да стават водеща тема. Те са описани от творци от ранга на Петко Славейков, Георги Раковски, братя Миладинови. Любен Каравелов в своята повест “Неда” описва хорото, като нещо, без което нито едни българин и българка не могат.

Ще се опитаме да дадем малко повече инфорамация за 2 от най-популярните български народни танци – Ръченица и Право хоро

Ръченица

Един от най-известните български народни танци. Известният български хореограф Борис Цонев я нарича венеца на всички други народни хора. Името на хорото идва от думата ръченик – бяла кърпа, която в миналото са използвали за пребраждане на невестата, преди да отиде на венчилото. В Родопите я наричат Раченик, а в Софийско Прочелник. В миналото се е използвала като своеобразен танц на любовта.

Младите са се надигравали един друг и са показвали своята сила и сръчност. Тези, които се харесат почват да играят със все по-сложни стъпки и по-пламенно един към друг, докато към останалите играели по-бавно. Това било своеобразен сигнал, че има привличане между младежа и девойката.

Право хоро

Друг от емблематичните народни танци. То се играе най-вече в кръг с хванати за ръка участници. За разлика от ръченицата, която е била по-скоро танц на младите, за правото хоро е характерно масовото участие. Това е бил танц, най-вече в Тракийската област, чрез който съответната общност показва своята задружност. Своеобразен символ на общите им съдбини.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук