Всеки смята, че говори най-правилно езика ни. Но в течение на годините се е наложило определено разбиране кои са правилните форми. Това се случва най-вече след Освобождението на България.

Нека разгледаме историята на говоримия български език.

Къде се говори най-правилен български език

Първо трябва да разгледаме различните видове на българския език и кой и кога е приет за правилен. Първият изследовател на българския говор е Неофит Рилски. В неговата книга Българска граматика през 30-те години на 19 век, той разглежда основните варианти, които се срещат по нашите земи.

Други известни изследователи като Марин Дринов, Алекснадър Балан и други достигат до една сериозна разделителна линия – това е Ятовата граница.

Ятовата граница

Ако си представите картата на Балканския полуостров, свържете с една мислена линия Николол и Солун и ще разделите на 2 част българското зелмище. Всичко на запад от тази линия говори на западния български диалект, а на изток на източния ни диалект.

Основната разлика между двата е свързана с промяната на старобългарската гласна ЯТ в различни букви. Ако сте във София, няма начин да не чуете думата млеко, вместо мляко, а ако сте във Варна няма начин да не забележите по мекия говор и начин за изговаряне на думите.

1500 лв. Казино Бонус за Нови Клиенти на efbet.com

По време на нашето Възраждане, голяма част от българските духовни лице и революционери са от централна България. Говорим най-вече за подбалканските градчета и някои част от източна България. Това повлиява върху езика, който те използавт в своите творби. Те налагат източнобългарския диалект като водещ. Тази тенденция се запазва и след Освобождението.

По време на Учредителното събрание през 1879 година в Търново и в следващите години, се налага като правоговор източния български диалект. Въпреки това, трябва да имаме предвид, че тук не говорим за големите отклонения на диалекта.

Най-големите отклонения от българския правоговор

Тук ще ви покажем най-честите отклонения от българския правоговор, и как те трябва да се коригират:

  1. Трябва да се изговарят ясно и отчетливо гласните “Е” и “И” – зелен, а не зилен, дете , а не дите
  2. Правилният изговор на глаголите от II спрежение 1 лице, ед.ч. е мек: – върв’ъ, а не вървъ или върва
  3. Множествено число на глаголите от I,II и III спрежение:

Глаголите от първо спрежение имат окончание Е в 3л, ед.ч.

  • аз пиша, той пише, ние ПИШИМ, а не ПИШИМЕ – глаголи от I спрежение

Глаголите от второ спрежение имат окончание И в 3л, ед.ч.

  • аз ходя, той ходи, ние ХОДИМ , а не ХОДИМЕ – глаголи от II спрежение

Глаголите от трето спрежение имат окончание А/Я в 3л, ед.ч.

  • аз стрелям, той стреля, ние СТРЕЛЯМЕ – тук вече е правилно това окончание за глаголите от III спрежение

4.Друга често срещана грешка, особено при софиянци е свързана с неправилното ударение. Използва се като говорИх,направИх и т.н.

5. Последната грешка, която ще разгледаме е свързана с изпадането на букви при говорене. Става въпрос най-често за различни местоимения като например – тая става таа, оная става онаа и така нататък.

Диалектите са богатство за всеки език. Под една или друга форма, всички го носим в себе си. Въпросът е да се опитаме да използваме различните му форми за съответните най-подходящи места. Ако сте в официална среда, трябва да се стремим да спазваме наложените правила.

От друга страна, ако сме сред наши близки и приятели от родния ни край – тогава диалектната форма определено е за предпочитане.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук