Астрофизици от Канадския университет Гуелф имат хипотеза, че 80% от тежките метали във Вселената, включително златото, са се появили благодарение на взрив на свръхнови. Това противоречи на приетото в научната общност мнение, че тежките метали са се появили в резултат на сблъсъците между неутронни звезди.

Изследването на учените, чийто ръководител е физикът Даниел Сигел, е публикувано в списание Nature. Съгласно новата хипотеза колапсиращи звезди, с маса 30 пъти по-голяма от тази на Слънцето и постепенно превръщащи се в черни дупки, създават идеални условия за появата на тежките метали.

Това се случва, тъй като мощният взрив провокира бърз процес на улавяне на неутрони, или r-процес – серия от ядрени реакции, при които атомните ядра се сблъскват с неутроните, в резултат на което се синтезират елементи, по-тежки от желязото.

За първи път учените наблюдаваха процеса на сблъсък на неутронни звезди през 2017 г. Тогава, в резултат на електромагнитни данни, получени от GW 170817, учените за първи път установиха производство на тежки елементи, включително злато, платина и уран.

Много астрофизици смяха, че подобни процеси трябва да се случват и при други космически взривове, особено на свръхнови. Използвайки суперкомпютри, канадските учени са моделирали физиката на колапсиращите свръхнови.

Оказало се, че 80% от тежките метали, които познаваме във Вселената, са се появили именно в резултат на колапс на свръхнови. Само 20% от тежките метали са възникнали след сблъсък на неутронни звезди и черни дупки.