Една от най-студените зими, които помни Варна през последното столетие, е през 1929 година. Тогава температурите падат под -23 градуса. Лед с дебелина до 30 см сковава заливите, като позволява на хората да се разхождат по него.

Движението на корабите по цялото Черноморие е буквално парализирано. Картини от онова време разкриват картички и снимки, съхранени в архива на Регионалната библиотека.

Случващото се през зимата на 1929 година кара редакцията на тогавашния вестник „Варненски кореняк“ да намери данни за други подобни събития, пише Moreto.net.

„Зимата, която започна първата четвърт на януари настоящата година и продължава през февруари е една от най-лютите, каквито зими стари люде не помнят да е имало с десетки години. Действително, че настоящата зима, която прекарваме, е от незапомнените.

Тя е обхванала цяла Европа, дори и топли страни. Големите студове придружени със силни снежни виелици, нанесоха грамадни загуби. Студовете са толкова големи щото Черно море замръзна“, пише в тогавашния печат.

Авторите на статията във „Варненски кореняк“ разкриват, че „Херодот, бащата на историята”, който е живял преди Христа, говори, че Черно море е замръзвало. По-точни сведения обаче ни дават историците след Христа.

Римските поети Овидий и Виргилий пишат за необикновени големи студове и междудругото споменават за замръзването на Черно море. Няколко столетия след това летописци споменават, че през 299, 400 и 703 Черно море замръзнало почти цяло.

Историкът Теофан свидетелства, че през 755 Черно море, Босфорът и Дарданелите били замръзнали. Само 11 години по-късно цариградският патриарх отбелязва, че Черно море се е покрило на около сто мили с лед.

Византийските летописци от девети век споменават за замръзване на Черно море през 800 година. По-късно летописците отбелязват за замръзване на същото море през 928, 934, 1028, 1242, 1620, 1669, 1755, 1774, 1823, 1850.“, пише още в материала.

Посочва се, че замръзване имало и през 1903 година. Тогава крайцерът „Надежда“ се намирал скован в леда. Граждани отивали пеш до плавателния съд. Студовете през 1929 година обаче надминавали тези от 1903 година по своята сила и продължителност, както и по пространство на замръзване на морето.

„Сега по него плаваха грамадни ледени блокове, които силно застрашаваха корабоплаването“, споделят авторите.

От нос Галата и от Евксиноград можели да се видят плаващи ледени маси, запълнили целия хоризонт. Варненското езеро било сковано от лед още от 22 януари. Дебелината на покривката била толкова голяма, че съвсем спокойно езерото било прекосявано от каруци.

Ледът във Варненското пристанища също достигнал внушителна дебелина до 30 см. Така хората се разхождали свободно по него. За да се проправи път на пристигащите и заминаващите кораби влекачи цепели леда. Лед сковал не само морските води, но и покрил пристани, вълнолома, пристанището и морския бряг.