Преди век и половина художниците на стенописи прибягвали до следната хитрост. Питали чорбаджията на къщата: „Желае ли господинът да „вържем“ мечката, или да я оставим без синджир. Рисунката на вързаната мечка ще ви струва по-скъпо“.
Ако собственикът се окажел скръндза, зографите пускали звяра на свобода. Тоест го рисували с евтини водни бои, които дъждовете бързо отмивали. Един ден стопанинът вижда, че мечката е избягала, но и странстващият творец отдавна е напуснал града.

Никой не знае имената на тези художници, с изключение на един-двама, тъй като тогава не било още прието рисунките да се подписват. Сградата с най-пищна вътрешна декорация в Стария Пловдив е "Хиндлиян". „Недкович“, намираща се на петдесетина метра под Хисар капия, пък е най-богато украсената с външни стенописи сграда. Над всеки прозорец е поставено живописно изображение, разказва PlovdivTime.bg.





Домът на видния карловски търговец на платове Никола Недкович е построен през 1863 г.  Състои се от централна жилищна част, пералня и кухня. Кухненското помещение е направено отделно заради мерки за пожарна безопасност.  Ако готвачката се залиса и тръгнат пламъци, да не се подпали и дървената конструкция на господарския дом.

На влизане в двора веднага се набива на очи „клюкарника“ – стаичка, вградена в дебелите каменни зидове, от която може да се наблюдава всичко ставащо на улицата. Семейното гнездо на Недкович притежава и друг уникален елемент – подземен тунел, през който човек е можел да излезе незабелязано на улицата. 



Къщата е сред малкото със запазени автентични мебели. Могат да се видят стенописите и резбованите тавани в първоначалния им вид. През зимата се отоплявали с мангали – малки чугунени печки, които се поставяли в специално изградени ниши в стените.
Стаите са декорирани в четири цвята, символизиращи годишните времена: червен - лято, жълт - есен, лилав – зима и зелен - пролет. „Зелената стая” е женската, „червената“ е гостната, „лилавата“ е трапезарията, а „оранжевата“ - всекидневната. 
Подредените вещи създават усещането, че семейство Недкович скоро може да се прибере. Стърчат халките, но които е била закачена люлката. Дамско бельо е преметнато небрежно върху паравана за преобличане. На дивана лежи музикална кукла, а върху писмовницата - лист от започнато писмо.



Раклата на г-жа Недкович, споминала се през 1958 г и оставила за наследница икономката си Люба, къта скъпи тоалети - кенарени ризи, копринени рокли, фино избродирани пижами и чаршафи. В съседната статия е сложен любопитният двоен стол „тет-а-тет“, известен като стол на влюбените.

Вторият етаж на къщата посреща посетителите с огромен хол – „хайет“. Няколко стъпала над него е разположен „кьошк“ – подиумът за музикантите, които са забавлявали гостите. Централното помещение през XIX век е откривало живописна панорама към виещата се Марица и плаващите тогава по нея лодки и салове, но днес погледът рикошира във високите жилищни блокове и реката едва се забелязва.





Мебелите в стил ампир, порцелановите съдове и украшения, килимите от Котленската и Чипровската школи, скъпите часовници и старинните мебели, както и семейните фотоалбуми – цялата подредба пренася посетителите в блаженото ежедневие на богата фамилия от Пловдив през XIX век, когато градът е бил процъфтяващ търговски и занаятчийски център.