За да принудят България да скъса с Хитлер: Британски и US бомбардировачи изравняват София със земята СНИМКА

Все по-малко са живите софиянци, които още се стряскат на сън, връщайки се в спомените си за далечните 1943 и 1944 г. Тогава от 14 ноември до 17 април столицата на Царство България е бомбардирана 11 пъти от страховитите “летящи крепости” на англо-американската авиация. ¼ от сградния фонд на София е изравнен със земята, друга ¼ е повредена. Жертвите са над 2000, а ранените още 2 пъти по толкова, пише "Телеграф".

На 1 март 1941 г. Царство България се присъединява официално към Тристранния пакт и става съюзник на Германия, Италия и Япония. На 22 юни 1941 г. започва операция “Барбароса” и германските войски навлизат в Съветския съюз. От 24 юни 1941 г. до 5 септември 1944 г. посолството на Царство България в Москва представлява интересите на Третия райх, Кралство Румъния и Кралство Унгария в СССР.

След нападението над Пърл Харбър и обявената от Третия райх война на САЩ същия ден - на 7 декември 1941 г., британските доминиони Канада, Австралия и Нова Зеландия обявяват война на Царство България.

На 12 декември 1941 г. война ни обявява Великобритания. На следващия ден пък Царство България обявява, макар и символично, война на САЩ и Великобритания. За да се затвори кръгът, на 5 юни 1942 г. САЩ обявяват война на Царство България.

Министър-председателят на Великобритания Уинстън Чърчил недолюбва българите още от Първата световна война, когато сериозно изпотяваме англичаните при Дойран. Към 1943 г. съюзниците решават да притиснат България да се откаже от подкрепата за Хитлер и да мине на тяхна страна.

За да се случи това, те решават да подложат страната на масирани бомбардировки, които да ерозират доверието на народа в прогерманското правителство.

"София трябва да бъде изравнена със земята и в развалините й да се засеят картофи", гласят думите на Чърчил, запазени в тогавашните английски вестници.

През февруари 1944 г. президентът на САЩ Рузвелт телеграфира на Чърчил с предложение бомбардировките да спрат. Отговорът на Чърчил е повече от циничен: „След като лекарството е свършило толкова добра работа досега, нека да продължат да получават допълнителни дози от него.”

В този период освен София англо-американските бомбардировачи сеят смърт и разруха над Враца, Дупница, Пловдив, Карлово, Кюстендил, Мездра, Горна Оряховица, Казанлък, Русе, Стара Загора, Велико Търново и още селища. Неколкократно са бомбардирани Скопие, Охрид, Ниш, Крива Паланка, както и летището на Солун, които тогава са под българско управление.

Рекапитулацията накрая е, че са атакувани 168 населени места с 45 268 бомби. Убити и безследно изчезнали са 4208 души, а тежко ранените са 4744, почти всички са мирни граждани - жени, деца и възрастни хора. Само в София са разрушени 12 657 сгради и са тежко увредени или опожарени много други.

Сградата на ъгъла на бул. Васил Левски и ул. Граф Игнатиев (Попа) след бомбардировката

Първото масирано въздушно нападение над българската столица започва в 12,30 ч. на 14 ноември 1943 година. 137 самолета - 91 бомбардировача и 46 изтребителя, атакуват София, пуснати са 563 бомби. Разрушени са 47 сгради и постройки. Убити са 56 граждани, 1 полицай и 6 военни. Тежко ранени - 49 човека.

Срещу противника излитат 17 български изтребителя „Месершмит“, във въздушния бой загива фелдфебел Йордан Славов. Следват въздушните атаки на 24 ноември, както и на 10, 20 и 30 декември 1943 г.

Отминават коледните празници в студена и затъмнена София. Идва мразовитият и слънчев 10 януари 1944 г. Около 12,30 ч. на обед формация от около 200 американски бомбардировача В-17 и В-24 е на подстъпите към София. Съпровождат ги не по-малко от 100 двукорпусни изтребителя Р-38 “Лайтнинг”.

Бомбардировачите нанасят удар по София в 12,35 ч., а в 22 часа през нощта 80 британски бомбардировача “Лелингтън” повтарят удара и хвърлят нови 1000 бомби предимно в източните квартали. Убити са 750 души, ранени са около 700. Напълно са разрушени 3304 сгради, частично - 427. Съобщителната и водоснабдителната мрежа са прекъснати, пламтят южното крило на Народния театър, сградата на БАН, съседните здания...

Срещу летящите нападатели от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета - 43 “Месершмит” с български летци и 30 с немски. В 22 часа същата нощ София отново е нападната от още 80 британски самолета и въпреки изстреляните 1310 снаряда от зенитната ни артилерия противникът успява да нанесе още поражения на града.

Загиват 947 софиянци и са ранени 710. Тежко ударени са 3731 сгради - разрушени са 93 държавни и 3211 частни сгради, а 427 са полуразрушени.

Хвърлените бомби над София са общо 1784. Жестоките въздушните удари на 10 януари силно разстройват обществения живот в столицата и започва евакуация. За няколко дни над 300 000 жители напускат града. Следват въздушни удари на 16, 17, 24 и 29 март 1944 г., след които остават нови руини и жертви.

По време на бомбардировките о.з. майор Лазар Иванов е войник на летище Враждебна: “За отбраната на София бяха определени 70 самолета и изтребителя, базирани в Божурище и Враждебна - спомня си вече възрастният мъж. - Тогава във Враждебна беше сформирана малка германска част, която обаче не можа да окаже особена съпротива.

Силите бяха неравностойни, съотношението на нашите изтребители към съюзническите беше 1:15. Сиромашка беше станала държавата ни тогава. На живите торпили, както наричахме летците, им даваха само аванс вместо заплати, парите бяха свършили. Хранеха се само с хляб, сол и лук. София се беше изпразнила от хора - по улиците срещахме само котки”, разказва години по-късно ветеранът.