Защо ставаме агресивни от умиление?
Оказва се, че хората не само изказват тези агресивни желания, но и ги проявяват в действията си, твърди проучването, представено на 18 януари на годишна среща на Дружеството за личностна и социална психология в САЩ.
Според Ребека Дайър, психолог от Йейлския университет, става дума за силно положителна емоция, съпроводена от чувство за загуба на контрол: “Просто не можете да го понесете – нещо подобно е.”
Дайър започва да се интересува от този странен тип агресия, след като обсъжда с колегите си колко често снимките на миловидни животни в интернет предизвикват желание да смачкаш или да стиснеш сладкото създание. Всички съществуващи изследвания върху реакцията на умиление предполагат противоположна реакция – човек би трябвало да се стреми да се отнася с миловидното същество внимателно и грижовно.
И наистина не става дума за това, че хората наистина искат да причинят зло на котетата в кошницата, когато видят малките топчета да се прекатурват едно върху друго; не работим със социопати, обяснява Дайър. Но експериментите, които тя провежда, наистина показват нещо необичайно.
Участниците в изследването – 109 души – гледат снимки на “сладки”, “смешни” и “неутрални” животни. Първите са малки и пухкави, вторите – възрастни животни в смешни ситуации, а последните – обикновени възрастни животни.
Те оценяват снимките по показателите “сладко” и “смешно” и отговарят на въпроси: например дали са съгласни с твърдения като “Трудно ми е да го понеса”, искат ли “да смачкат нещо”, “да кажат нещо като “гррр!” и т.н.
Резултатът потвърждава очакването – колкото по-миловидно е животното, толкова повече хората реагират със загуба на контрол, желание за стискане и “гррр”. Сладките пухкави бебета предизвикали такива реакции повече от “смешните” животни и значително повече, отколкото “неутралните” животни.
Следващият експеримент демонстрира, че тези реакции не само на думи. Дайър и колегите й набират втора група доброволци – 90 мъже и жени, които да гледат поредица от снимки на същите три групи животни, прожектирани в лабораторията.
Казват на участниците, че експериментът изследва паметта и двигателната активност. Дават им опаковъчни листове с въздушни балончета, които да пукат колкото искат – просто за да извършват някакво движение.
И този път очакванията на учените се оправдават – хората, които гледат миловидни малки животинки, пукат повече балончета в сравнение с тези, които гледат “смешни” и “неутрални” животни.
Дайър и колегите й още не са наясно защо се отключва тази агресивна реакция, макар и невинна: възможно е човек да изпитва фрустрация при мисълта, че не може да се грижи за малкото създание толкова, колкото би искал. Възможно е положителната емоция да е толкова интензивна, че да изглежда негативно – както победителката в конкурса за красота плаче, когато получава короната.
Вероятно начинът да се справяме с прекалено силните положителни емоции е по някакъв начин да им даваме негативен израз, смята Дайър. Това явно регулира и дава отдушник на тази енергия, казва тя.
Последвайте ни
0 Коментара: