Продължителността на деня на Земята постепенно се увеличава и в далечно бъдеще може да достигне 25 часа, показват научни изследвания.
Основната причина е забавянето на въртенето на планетата, което се влияе от гравитационното взаимодействие с Луната.
Според учените този процес се дължи на т.нар. приливно триене – силата, която създава приливите и отливите. Тя действа като своеобразна „спирачка“ за въртенето на Земята, като постепенно отнема част от енергията ѝ. В същото време Луната се отдалечава от планетата с около 3,8 сантиметра годишно.
В момента един звезден ден – времето, за което Земята прави пълно завъртане около оста си – е приблизително 23 часа и 56 минути. Реалното денонощие от 24 часа е резултат от комбинацията между въртенето на планетата и движението ѝ около Слънцето.
Изследванията показват, че продължителността на деня се увеличава с около 2,3 милисекунди на век. Макар промяната да изглежда незначителна, тя има натрупващ ефект във времето. Така в рамките на хилядолетия разликата може да достигне значителни стойности.
Учените отбелязват, че процесът не протича равномерно. Освен гравитационното влияние на Луната, роля играят и други фактори – включително климатичните промени, топенето на ледовете и движението на маси вода и земна материя. Тези процеси водят до преразпределение на масата на планетата и влияят върху скоростта на въртене.
За да се компенсират тези малки отклонения, в международната система за време периодично се добавят т.нар. „допълнителни секунди“, които синхронизират астрономическото време с атомното.
Според изчисленията, ако настоящите тенденции се запазят, след около 200 милиона години денят на Земята може да достигне 25 часа. Макар това да е изключително далечна перспектива, процесът вече е в ход и се следи внимателно от учените.
