Капризите на времето са определяли хода на някои от най-значимите военни конфликти в историята. От залепналия кал при Азенкур до руските зими, които затрудняват Наполеон, природните явления многократно са менели баланса на силите между враждебните армии.
Проливните дъждове през нощта преди битката при Азенкур през 1415 г. причиниха залепване на кал по бронята на френските рицари, макар че английският дълъг лък също сыгра значителна роля в резултата на сражението.
При битката при Ватерло през 1815 г. неблагоприятното време забави войските на Наполеон достатъчно, за да позволи пристигането на пруските подкрепления в критичния момент – без да се споменават трудностите, които французинът срещна в руските зими.
Монголите предприеха два опита да завладеят Япония в края на 13 век, но и двата пъти бяха отблъснати от тайфуни, които японците впоследствие нарекоха „камикадзе“ – божествен вятър, според Popular Mechanics.
Разбира се, недостатъкът на разглеждането на времето като военен фактор – особено преди появата на съвременното прогнозиране – е, че не можете да предвидите кога и където то ще се обърне в ваша полза. Въпреки това американските военни се опитаха да демонстрират по време на войната във Виетнам, че е възможно да се направи опит в тази посока.
От 1967 до 1972 г. американските военновъздушни сили провеждат необичайна военна операция, която нямала прецедент преди това и не е повторена оттогава. Операцията, известна като „Попай“ (или „Посредник-сънародник“ по време на конфликта), представлява таен проект на САЩ за контролиране на облаци с цел удължаване на мусонния сезон, който създавал сериозни затруднения за логистичната система на северновиетнамската армия.
Подобно на мократа почва, която затрудняла френските войски при Азенкур столетия по-рано, замисълът е бил да се превърне тази мрежа в непроходим кал, което да направи невъзможно снабдяването на северновиетнамските части.
Операцията е извършена от 4-та ескадрила за метеорологично разузнаване, а девизът, приложен през петте години на операцията, е бил „правете кал, а не война“. Според твърденията усилието успешно е продължило мусонния сезон в целевите области с повече от месец.
Засяването на облаци е открито напълно случайно през юли 1946 г. и впоследствие е развито от Бърнард Вонегът, брат на известния писател Кърт Вонегът. Той е пионер в прилагането на кристали сребърен йодид, които функционират като изкуствени ледени ядра при образуването на облаци.
„Способността на сребърния йодид да предизвиква образуване на лед в облаците не може да се обясни единствено с неговата кристална структура“, посочва Ян Балайка, физик от ТУ Виена, в прессъобщение към изследване върху свойствата на сребърния йодид при образуване на облаци. „Решаващият фактор е пренареждането на повърхността в атомен мащаб.“
Американските военновъздушни сили са провели около 50 експеримента със сребърен йод за засяване на облаци и установили, че 82% от облаците са произвели дъжд след процедурата. Поради сложната природа на метеорологичните фактори обаче някои от тези опити са наталкнали на трудности.
Открива се, че операцията е била прикрита като военноморска мисия. „Излизахме, летяхме наоколо и търсехме определена облачна формация“, разказа неназован служител в интервю за „Ню Йорк Таймс“ през 1972 г., разкривайки операцията. „И направихме много грешки. Веднъж изляхме седем инча дъжд за два часа върху един от лагерите на нашите специални части.“
САЩ не са били единствената държава, която е експериментирала с такива методи. Британското правителство е реализирало проект „Кумулус“ между 1949 и 1952 г., но го е преустановило след смъртоносното наводнение в град Линмут. Китай е провеждал подобни експерименти за контролиране на времето, за да осигури подходящи условия по време на Олимпийските игри през 2008 г.
На 19 май 1977 г. 31 държави, сред които САЩ и Съветският съюз, подписаха международно споразумение за забрана на използването на техники за модификация на околната среда в военни цели. САЩ ратифицира документа през 1979 г.
Въпреки това дебатът относно контролирането на времето, особено чрез геоинженерство, остава активен, тъй като учени и политици продължават да обсъждат най-ефективните подходи за справяне с последствията от глобалното затопляне.
