В българската история образите на революционерите ни винаги са силно идеологизирани. За тях се говори и се пише като за свръхчовеци, лишени от човешки качества и слабости. В действителност обаче и те са хора като всички останали и нищо човешко не им е чуждо. В това число и влечението към противоположния пол.
Васил Левски е българският национален герой, издигнат до степен на родния Спасител. През изминалите век и половина от неговата смърт историци, поети и писатели доста са се постарали да изчистят и шлифоват образа му така, че той да блести без прашинка върху него, пише „Телеграф“.
Един от въпросите, на който и днес няма отговор и който се смята за еретичен и за отношението на Левски към жените. Имал ли е той любима? И ако да, коя е била тя? Според Захари Стоянов Левски бил толкова отдаден в делото на революцията, че нямал време да се занимава с жени.
„Погледът му не е блуждаел по някоя белозабрадена карловчанка, а гърдите му не въздишали по незабравима изгора“. Колкото и да му се иска на Захари да представи Левски като истински Апостол, твърдението му е малко вероятно.
Красивата Йова
Още повече като се има предвид, че Васил Кунчев е бил с физика и с лице, способно да разтупти не едно моминско сърце. Все пак днес има някои предположения за жени, които са оставили следа в сърцето на младия Васил.
По време на учителстването си в село Войнягово Васил Кунчев подарява мънистено герданче на красивата Йова. А след като даскалът напуска селото, девойката дълго време не се задомява.
Това дава основание на местните да се съмняват, че тя е била влюбена във Васил и чувствата им са били взаимни. А герданчето е било символ на вричането и на годежа между тях. А когато в селото идва страшната вест за смъртта на Апостола, Йова носи траур цяла година от мъка по любимия.
Докато е в легията на Георги Раковски в Белград, Левски среща карловската монахиня Ана Бояджиева, която по-късно приема монашеското име Евгения. Левски подарява своето портретче на Ана, а тя пък му изплита топли ръкавици.
А след като е опериран, Ана му превързва раната. По-късно, когато Евгения отново се връща в Карлово и постъпва в манастир, тя се среща още няколко пъти с Левски.
За това, че между двамата е имало нещо повече от приятелство, говори и историкът професор Божидар Димитров:
„Около Левски има жена, която споделя леглото му и тя е монахиня“.
Това твърдение обаче се приема на нож от повечето ортодоксални историци, за които е кощунство дори да се помисли, че Апостола на българската свобода, сам той бивш монах, е могъл да завърже любовна и богохулна интимна връзка с монахиня.
За сестра Евгения се пише, но като за вярна сподвижничка и ятачка на Левски, която го е приютявала в килията си, но само толкова. Самата монахиня има тежка съдба. След Освобождението тя живее и умира в крайна бедност, като в последната нощ на леглото до нея е намерена снимката на Левски.
И още една монахиня е замесена в легендите за изгорите в живота на Левски. Името й е Христина Тотева, учителка в килийното училище на сопотския девически манастир. В килията й имало вход към тайно скривалище, в което Дякона отсядал, когато минавал през Сопот.
Самият Левски нарича Христина „леля“, но според съвременници „лелята“ всъщност била млада и много красива жена, която по начина, по който стрелкала с очи младия левент, очевидно не била никак безразлична към него.
Легенди за годеж на Васил Левски с местна мома се носят и в село Свежен. Според легендата, когато дошъл в селото да основава революционен комитет, пред местните Левски се представил, че си търси булка. Такава му била намерена и името й било Гена Бонина.
За да бъде спазена конспирацията, между двамата млади имало истински годеж. Малко по-късно обаче кандидат-женихът изведнъж изчезнал от селото, оставяйки своята годеница. Остава в тайна дали годежът е бил наистина само фиктивен или е и консумиран.
Трите сестри
В революционната дейност на Апостола на свободата има и други жени като сестрите Неда, Тота и Гана Тачеви от Карлово, които го укривали в дома си.
Тодора Бакърджиева от Казанлък пък била куриер на местната революционна организация и дори успяла да внесе от Румъния сабята на Левски, скривайки я в дългата си пола.
Тук може да бъдат споменати имената и на: Неда Маджарова, дъщеря й Мария, Ефросиния Цонева, Ана Кункова, Мария Ганева, Мария Сиркова, Величка Поплуканова – Хашнова. За всички тях днес се знае, че са били сподвижнички и верни на революционното дело на Левски.
Но дали е било само това или някои от тях са успели да опознаят и по-отблизо и интимно Васил Левски?! Уви, историята мълчи.
