Няма холивудски филм за Коледа без целувка под на пръв поглед невзрачните клонки на имела. Да си призная, тази традиция винаги ми се е струвала безкрайно симпатична и романтична, пише Гергана Лабова от Gnezdoto.

Как обаче се е стигнало до това, че един отровен плевел се е превърнал в символ на любов и доброжелателство? Да се разходим назад във времето, за да проверим...

Англо-саксонските племена разказват интересна история. Богинята на красотата, любовта и плодородието, Фреа, имала си -Балдр, богът на лятното слънце. Той сънувал, че скоро ще уме, а заедно с него - и животът на ЗемятаФреа помолила въздуха, водата, огъня, земята, всяко живо същество и всяко растение да не нараняват сина й. Забравила обаче за имела, "който не бил нито на земята, нито във въздуха, а се увивал около клоните на ябълката и дъба". Локи, богът на злото, се сетил за това, направил стрела, дал я на слепия бог на зимата и той убил Балдр. Три дни всички се опитвали да съживят бога на слънцето. Накрая Фрея успяла, а сълзите й, проляти за сина й, се превърнали в малки бели топченца, които украсили клоните на имела. Когато Балдр се съживил, от радост Фреа целувала всеки, който минел под дървото с увития в клоните му имел. Оттогава се смята, че който застане под растението, нищо лошо не може да му се случи...

Според друидите (мистериозните келтски заклинатели) имелът имал лечебни свойства, можел да служи като протовоотрова, оказвал положително влияние върху плодородието и гонел магиите. Бил и силен афродизиак.

За друидите имелът бил и символ на мира и благоденствието. Древните жреци режели имела, който се оплитал около корените на дърветата. Растението трябвало да бъде уловено, преди да падне на земята. Клоните му се разделяли на малки снопчета и се раздавали на хората, които ги окачвали в домовете си като защита срещу бури, светкавици и други злини. Имелът се слагал и над детската люлка, за да пази новороденото.

Нещо повече, когато врагове от келтските племена се срещали в гората, а над главите им имало имел, те трябвало да свалят оръжията и да обявяват примирие за целия следващ ден.

В крайна сметка обаче се оказва, че обичаят с целувката под имела като "заклинание" за щастлива любов идва от Древна Гърция. Ритуалът се изпълнявал на празници и сватби като обещание за женитба и дълъг и светъл живот.