Когато става дума за началото на Втората световна война, западните политици и медии започват да изтъкват, че отговорността за началото ѝ в еднаква степен трябва да се носи от Германската империя и от СССР.  Подобни твърдения обаче са за онези, които не се интересуват от детайлите и подробностите на изминалите години вече 80 години от 30.09.1938 г., когато се подписва Мюнхенското споразумение между големите западни държави и нацистка Германия, развързващо ръцете на Хитлер към война със СССР и поробване на славянските държави.

Защото всеки неутрален историк прекрасно знае, че фактическото начало на Втората световна война е предателството към Чехословакия от такива държави като Англия, Франция и отчасти САЩ, които позволяват на Хитлер практически безпрепятствено да завладее страната, която би могла да спре по-нататашното развите на трагичните за света събития. 

Ето коментарът по този повод на д-р Борислав Цеков, Института за модерна политика, публикуван в Поглед.инфо: 

Прави впечатление, че често, къде от незнание, къде от необективност и пропагандни съображения, в оценката за ролята на СССР и съветската армия във Втората световна война се извежда като акцент пактът "Рибентроп-Молотов" от 1939 г. Тезата е - да, но те бяха съюзници с Хитлер и си поделиха Полша. Следовално, според подобни мнения, СССР е виновен за това, че се е "договорил" с Хитлер.

Историческата истина обаче е друга. Трябва да се види голямата картина, а не да се хващат и интерпретират отделни факти.

Преди пакта "Рибентроп-Молотов" не друг, а именно западните държави се сговарят с Хитлер. Година по-рано, в края на септември 1938 г., е сключено прословутото Мюнхенско споразумение между нацистка Германия, Франция, Великобритания и Италия, подкрепено от САЩ. Издаден е даже почетен медал, отбелязващ това събитие, което британският премиер Чембърлейн определя като гарантиращо "мира на нашето време".

По силата на това споразумение на западните държави с Хитлер, наричано често "Мюнхенският сговор", се разпарчетосва суверенна Чехословакия - Судетите преминават към Германия; Полша получава Тешинска област; Словакия е обособена като марионетна на Германия държава, а Закарпатска Украйна, която е част от Чехословакия получава засилена автономия. Това става в рамките на т.нар. "политика на омиротворяване на Германия", следвана от западните държави.

В тази обстановка - Западът се е договорил с Хитлер - СССР е поставен в изолация и изправен пред угрозата от нападение от страна на Германия. Съветското ръководство прави опити да създаде антинацистки пакт с Великобритания и Франция през първата половина на 1939 г. Те обаче не възприемат предложението, включително поради опасенията им, че отслабената от чистките на Сталин съветска армия не е в състояние за гарантира във военно отношение едно подобно споразумение. Това принуждава Сталин да търси на свой ред, след като Запада смята, че се е разбрал с Хитлер, гаранции за своята сигурност.

Така се стига до германо-съветския пакт за ненападение от 1939 г. Картината трябва да се допълни и с редица по-раншни детайли, за да се разбере причините и логиката на събитията. СССР играе водеща роля в опитите за осуетяване на амбициите на Хитлер далеч преди западът да подпише Мюнхенското споразумение. Още през 1934 г. е сключен френско-съветски пакт за ненападение и сътрудничество. Тогава по френска и съветска инициатива се водят и разговори за създаване на т.нар. Източен пакт с участието на Великобритания, Франция, СССР, Полша, Литва, Латвия, Естония и Чехословакия. Великобритания, Латвия и Естония обаче поставят като условие за включването си участието на нацистка Германия.

Как пропада тази инициатива и защо западът се преориентира от създаване на антигермански съюзи към "омиротворяване на Германия"?
Усилията на Франция за създаване на антигермански пактове са свързани със стремежа на Париж да бъде запазена Версайската система, в т.ч. пагубния за България Ньойски договор. Югославия е ключов поддържник на тази линия. Погледнато от наша, българска, гледна точка, реализацията на тези планове би била крайно неблагоприятна за националните ни интереси. У нас след преврата на 19 май 1934 г., правителството на Кимон Георгиев провежда политика на сближаване с Югославия и гонение срещу ВМРО.

Така се стига до Марсилския атентат - убийството на югославския крал Александър I Караджорджевич. То е подготвено от ВМРО и хърватските усташи и физически извършено в Марсилия от българина и деец на ВМРО Владо Черноземски (Владо Шофьора). При атентата загива и френския външен министър Барту, който е основен архитект на инициативата за Източен пакт срещу Германия с участието на СССР и Великобритания. 

Две десетилетия след края на войната бяха разсекретени германски документи, от които става ясно, че атентатът е бил замислен, планиран и финансиран със съдействието на нацистка Германия в рамките на операция "Тевтонски меч", ръководена лично от Гьоринг...
След Марсилския атентат, Западът се преориентира и от опити за сдържане на Хитлер чрез система от антигермански съюзи, поема курс на "омиротворяване на Германия", чиято кулминация е именно Мюнхенското споразумение.

Ще спомена, все така телеграфно, и някои други факти, които следва да се отчитат в оценките. На държавно ниво днешна Русия осъди пакта "Рибентроп-Молотов" с категорична декларация на руската Дума. Обратно - нито съвременна Великобритания, нито пък Франция или САЩ са се разграничили официално или осъдили с държавен акт сключването на техния пакт с Хитлер - Мюнхенското споразумение.

Та, казвам всичко това, за да подчертая - нека да гледаме цялата историческа картина, да оценяваме събитията в цялата тяхна сложност, противоречивост и многопластовост. Нищо не е черно-бяло!

*   *   *

Каква е хронологията на събитията от онези дни. 

През 1938 г. в Чехословакия живеят около 14 милиона души. Част от тях, 3.5 милиона, по произход са етнически немци. Те живеят в Судетска област. 

Струва си да отбележим, че в онзи момент Чехословакия е една от най-развитите в промишлено отношение държави в цяла Европа. Тя е една от водещите достивчици на оръжие за експорт, армията на страната е сериозно въоръжена, а в същата Судетска област били създадени изключително мощни отбранителни съоръжения. 

На 29-30 септември 1938 г. в Мюнхен при активната подкрепа от страна на САЩ е осъществена срещата на министър-председателите на Англия и Франция, Германия и Италия. Целта на срещите е решаване съдбата на Чехословакия, без участието на представители на самата Чехословакия. 

Премиерите на Великобритания и Франция Артът Невил Чембърлейн и Едуар Даладие, райхсканцлерът на Германия Хитлер и дучето на Италия Бенито Мусолини договарят и подписват споразумение, с което предават Судетска област от Чехословакия на Германия. То е известно също като и Мюнхенският сговор.

Управляващите на тогавашна Чехославакия са били поканени само при огласяване на резултатите от преговорите. СССР, който бил съюзник на Чехословакия (точно както и Франция), въобще не бил поканен. Москва дори е изявила готовност да помогне включително и военно на Чехословакия в случай на нападение от страна на Германия и в западните райони на СССР започват военни маневри с участието на около 1 милион военнослужещи. Но Полша, Румъния и Прибалтийските държави отказват да пропуснат съветски войски. 

Така съдбата на Чехословакия е предрешена и големите западните държави развързват ръцете на Хитлер за нападението над СССР. 

По този въпрос говори и Уилсън, довереният съветник на британския премиер Чембърлейн: 

„Печелившата карта бе изтеглена от болшевиките. Затова трябваше да им се попречи. Трябва да признаем правото на немците да осъществят експанзия на Юго-Изток“. 

Когато на Нюрнбергския процес задават въпрос на генерал-фелдмаршал Кейтел: „Би ли нападнала Германия Чехословакия през 1938 г., ако западните държави подкрепяха Прага?“, той отговаря: 

"Разбира се, че не. Ние не бяхме достатъчно силни от военна гледна точка. Целта на Мюнхен (Мюнхенския договор, бел. ред.) беше да се изтласка СССР от Европа, да се спечели време и да завърши въоръжаването на Германия“. 

Армията на Хитлер тогава е недостатъчно силна – тя влиза в Чехословакия с 37 дивизии. Против 36 прекрасно въоръжени чехословашки дивизии и най-мощните в света отбранителни укрепления в Судетска област.

Между другото, паралелно и Полша предявява претенциите си над чехословашките земи и атакува територията на суверенната държава. 

В резултат хитлеристката армия получава повече от 1 милион самозарядни винтовки, десетки хиляди картечници и хиляди танкове, които после били използвани във войната против СССР. Нещо повече, след окончателното анексиране на Чехословакия нейните златни запаси са върнати от Банката на Англия връща на Хитлер.

В резултат на лъжата и предателството към Чехославакия от страна на Англия и Франция Хитлер в пъти засилва армията и решимостта си да започне световна война.