На 24 октомври православните християни почитат паметта на Свети мъченик Арета. Този ден е посветен и на чудотворната икона Света Богородица “Всех скорбящих радост“ в Москва.

В края на 17 век в живота на християните навлиза нов празник, посветен на Божията майка, след като извършила едно невиждано за времето си чудо.

През 1688 г. Евфимия, сестрата на Московския патриарх Йоаким се разболяла тежко и бил на смъртния си одър. Въпреки това тя продължавала постоянно да се моли Една сутрин, след продължителна и изтощителна молитва, болната Евфимия чула гласа на Пресвета Богородица, която ѝ казала, че в Преображенския храм има икона с името „Радост на всички скърбящи“ – „Всех скорбящих радост“.

Дева Мария поръчала още болната Евфимия да повика свещеника от храма, заедно с тази икона. А когато отслужи водосвет, болестта на Евфимия ще изчезне.

Но Божията майка заръчала още нещо. Когато Евфимия оздравее, да разказва на всички за чудотворната икона и да прославя милостта на Иисус Христос.

Чудното оздравяване на Евфимия станало точно на 24 октомври. Затова празникът се чества до ден днешен в прослава на Пресвета Богородица и Иисус Христос.

Свети мъченик Арета е живял във втората половина на петия и първата половина на шестия век. Бил жител на град Негран, в Омиритската страна, наричана в Светото писание Сава (днешен Йемен). В Негран имало много християни, но общо в страната преобладавали евреите.

Царят на омиритските евреи, разбит от благочестивия етиопски цар, решил да отмъсти за това на християните в своите владения. Той нападнал града Негран, храбро защитаван от жителите. Като не могъл със сила да го превземе, послужил си с измама - да бъде доброволно пуснат в града. Като влязъл в града, той изловил най-първите християни, начело с Арета, влиятелен християнин, отличаващ се с дълбоко благочестие.

Юдействащият цар поискал от заловените християни да се откажат от вярата си, да похулят Иисус, да покажат презрение към светия Кръст и да почнат да юдействат. Всички единодушно заявили, че не могат да се отрекат от вярата, в която са кръстени. Жестокият цар заповядал да изгорят на клада всички свещеници, дякони, монаси и монахини.

Арета с голямата му дружина от 240 души бил предаден на страшни изтезания. След като никакви мъки не разклатили вярата им, по заповед на царя тия доблестни мъченици били обезглавени.