Какво се случва на 12 февруари в българската история
На тази дата през 1997 г. е назначено е служебното правителство на Стефан Софиянски. Президентът Петър Стоянов разпуска 37-ото Народно събрание и обявява предсрочни парламентарни избори за 19 април същата година.
През 1872 година църковният събор в Цариград избира за екзарх Иларион Ловчански.
През 1985 година на пленум на ЦК на БКП са отчетени резултатите от преименуването на българските турци. Според документите процесът е оценен като "истинско народно движение, спонтанно и всеобхватно заляло всички райони, където живее това население".
На 12 февруари са родени: треньорът по вдигане на тежести Иван Абаджиев, председателят на БФС Борислав Михайлов.
На тази дата умира: филологът Александър Теодоров – Балан.
2011 г.
На този ден по указание на министър Александър Цветков Ивайло Московски подписва в качеството си на зам.-министър „споразумение за създаване на единен блок на въздушно пространство „Дунав“, което влиза в сила от 2013 година.
2007 г.
Президентът на Република България Георги Първанов присъжда Орден „Стара планина” на:
1. Франко Фратини – първа степен „за изключително големите му заслуги в процеса на присъединяване на Република България към Европейския съюз в областта "Правосъдие и вътрешни работи".“
2. Вирон Полидорас – втора степен „за изключително големите му заслуги в процеса на присъединяване на Република България към Европейския съюз в областта "Правосъдие и вътрешни работи".“
3. Василе Блага Полидорас – втора степен „за изключително големите му заслуги в процеса на присъединяване на Република България към Европейския съюз в областта "Правосъдие и вътрешни работи".
2005 г.
За председател на Българския земеделски народен съюз „Александър Стамболийски“ е избран Спас Панчев. Той завършва Висшия химикотехнологичен институт през 1974 г. , а от 1977 работи в „Техноимпортекспорт“ в София. От 1985 г. ръководи тяхното представителство в Ирак, а по-късно е директор на компанията (1990-1991 г. и 1993-1997 г.).
Известно време ръководи администрацията на Комитета по туризъм. След 1998 г. заема различни ръководни постове в други предприятия. От 2005 до 2009 г. е заместник-министър на отбраната.
От 2009 г. е Депутат от Коалиция за България. В биографията на Спас Панчев има също: председател на Съюза на българските филателисти; паст-президент на Ротари клуб “Тангра”, София; президент на фондация “Семейство и дрога”; заместник-председател на фондация “Мария Монтесори”; член на Настоятелството на НХП “Александър Невски”; член на Настоятелството на Национален учебен комплекс “Горна баня”; член на Настоятелството на Американски колеж “Аркус”, Велико Търново; действителен член на Евразийската академия за телевизия и радио – Москва (академик); действителен член на Международната академия на науките по екология и безопасност – МАНЭБ – Санкт Петербург (академик); почетен гражданин на гр. Лясковец.
1997 г.
Осемдесет и третото правителство на България започва управлението си от този ден. То е назначено служебно от президента Петър Стоянов след разпускането на 37-то Народно събрание.
1991 г.
Създадена е Националната служба „Борба с организираната престъпност” (НСБОП). НСБОП е специализирана полицейска оперативно-издирвателна служба на МВР за противодействие и неутрализиране на престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури.
Дейностите, извършвани от службата са свързани с: противодействието на организираната престъпност в сферите на икономическата и финансово-кредитна система, терористични действия, контрабанда и незаконни сделки с оръжия, стратегически суровини, стоки с двойна употреба, моторни превозни средства, исторически и културни ценности. Противодействието на незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави също е част от работата на тази служба.
Борбата с незаконния трафик, производство на наркотични и психотропни вещества и суровини за тяхното производство, както и предотвратяване инвестирането на средства, придобити по престъпен начин представляват също част от дейността на службата. Друга линия на работа е предотвратяване и пресичане използването силата на заплахата за сключването на сделки и извличане на облаги от тях.
Превенцията и борбата срещу преправянето, изготвянето и прокарването в обръщение на неистински парични знаци и ценни книжа, както и борбата срещу влагане или придобиване на неправомерни облаги от хазарт са също насока от дейността на тази служба. В прерогативите й влиза и борбата с корупцията в държавната и местната администрация.
1990 г.
Излиза първи брой на вестник "Демокрация", партиен орган на СДС. Главен редактор му е Йордан Василев. Преди това вестникът има 2 нулеви броя.
1985 г.
Започва пленум на ЦК на БКП, на които са отчетени резултатите от преименуването на българските турци. Този процес е оценен като "истинско народно движение, спонтанно и всеобхватно заляло всички райони, където живее това население.
1947 г.
Приключва съдебният процес срещу нелегалната военна организация "Неутрален офицер". Процесът започва на 22 януари същата година и има за цел да се свърже дейността на организацията с членове на БЗНС “Никола Петков”. Четирима офицери са осъдени на 15 години строг тъмничен затвор като организатори и ръководители на "тайна организация с фашистка идеология", поставила си за цел насилствено сваляне на властта.
Още 19 души са осъдени на различни срокове затвор. На процеса не е съден главният подсъдим - о. з. ген. Иван Попов, обявен за ръководител на организацията, тъй като непосредствено преди процеса прави опит да се самоубие (или е направен опит да бъде убит). Делото срещу него е през май 1947 г. и завършва с присъда от 15 години затвор. “Неутрален офицер" е конспиративна военна организация, създадена през октомври 1945 г. от група щабни офицери начело с ген. Иван Попов, бивш помощник началник-щаб на Българската армия.
Поставя си за цел свалянето на отечественофронтовската власт и възстановяването на предишния режим в страната. Въпреки че влиза в контакт с лидерите на някои от опозиционните партии, организацията “Неутрален офицер" не успява да разгърне някаква по-широка дейност. Разкрита е от органите на реда през 1946 г.
1945 г.
Министерският съвет приема наредба-закон за правописна реформа на българския език.
1933 г.
На Великия македонски събор в Горна Джумая (дн. Благоевград) ВМРО (михайловисти) и Македонският национален комитет се обявяват за независима Македония. Те декларират, че срещу Югославия трябва да се води въоръжена борба. Югославия протестира с нота. България отхвърля обвиненията, че подкрепя подобна политика, но започва да ограничава дейността на македонските дейци.
1904 г.
Във Варна е проведен възстановителен Трети конгрес на Одринския революционен окръг. Направени са оценки за неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание и е избрано ново Главно ръководно боево тяло в състав Лазар Маджаров, Стамат Икономов и Лазо Лазов.
1892 г.
Изготвен е доклад на подполковник Илия Димитриев до военния министър за създаване на вестник „Военни известия".
1878 г.
В хода на Руско-турската освободителна война (1877 - 1878) турският пълномощник за водене на мирните преговори с Русия Сафет паша пристига в Одрин.
1876 г.
От Букурещ Христо Ботев пише писмо до Тодор Пеев в Браила, в което изразява намерението си да се включи в предстоящото въстание: "Въпросите решени - отбелязва поетът, целта обозначена, времето и разстоянието определени, следователно тука се не иска молитва, а мотика."
1875 г.
В Цариград е отпечатан първият брой на научно-политическото списание "Ден", редактирано от Стефан Бобчев.
Стефан Бобчев е държавен и обществен деец, юрист, фолклорист, славяновед, публицист, редовен член на БАН, дописен член на Югославската академия в Загреб, дописен член на Чешката академия в Прага, почетен доктор по право в университета "Ян Коменски" в Братислава. Роден е на 20 януари 1853 г. в град Елена.
Той получава средното си образование в Цариград, а след това следва медицина. Завършва и право в Москва. След завръщането си в България се установява в Пловдив, където заема множество висши държавни длъжности: председател на окръжното съдилище, член и председател на Върховния административен съд, депутат в Областното събрание (1883–1885 г.), директор на правосъдието в Източна Румелия.
През 1911 г. е избран за министър на народното просвещение в правителството на Ив. Гешов, а една година по-късно е изпратен като пълномощен министър в Санкт Петербург. Бобчев е един от инициаторите за създаването на Висшето училище (дн. СУ "Св. Климент Охридски"), той е преподавател в него по българско и славянско право и по история на каноническото право от 1902 г. до 1927 г.
По негова инициатива се създава и Балкански близкоизточен институт, в който той е директор и преподавател по съвременна политическа и социална история. Стефан Бобчев основава и дълги години ръководи Дружеството на българските публицисти и писатели. Издава и редактира в. "Стара планина", сп. "Юридически преглед", сп. "Българска сбирка" и др.
Издава редица студии, сборници, трудове: "Писма за Македония и македонския въпрос", "Източна Румелия", "Българско обичайно наказателно право", "Българско обичайно съдебно право" и др. Умира на 8 ноември 1940 г.
1872 г.
Църковният събор в Цариград избира за екзарх Иларион Ловчански. Светското име на Иларион Ловчански е Иван Иванов. Той е роден в град Елена през 1800 г. или 1801 г. Учи в местния метох на Хилендарския манастир и в Капиновския манастир, където през 1819 г. се замонашва.
От 1827 г. е дякон на търновския митрополит Иларион Критски, а по-късно става и негов протосингел. През 1871 г. председателства църковно-народния събор в Цариград. На 12 февруари 1872 г. е избран за екзарх, но поради старост се отказва в полза на Антим І. До смъртта си остава в Кюстендилския митрополит. Умира на 2 февруари 1884 г.
На тази дата са родени:
1905 г.
Роден е Мистър Сенко (псевд. на Евстати Христов Карайончев) - български илюзионист. Като дете работи в цирк “България” на Н. Цанков. През 1923 г. асистира на гостуващия в България френски илюзионист Делоне. Изучава илюзионно изкуство при френския илюзионист Р. Худини. Участва в програмите на някои български циркове.
От края на 20-те години представя самостоятелни спектакли. Член е на Международната асоциация на илюзионистите, носител е на редица награди от международни конгреси на илюзионистите.
През 1939 г. печели втора награда на фестивал в Лайпциг с номера “изчезване на глава”. Той е почетен член на Френската академия. на илюзионистите, Париж от 1961 г. Получава орден “Роберт Худен” и медал “Почетен президент на Българския магически клуб”.
1902 г.
Роден е Светослав Константинов Минков - български писател белетрист. Завършва гимназия в София (1921 г.) и учи във Военното училище във Вайскирхен (Австрия). Първата му публикация е “Биномът на Нютон” (1920 г.). Заедно с Хр. Смирненски издават “Календар Българан” (1922 г.). Следва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”, след което продължава учението си в Мюнхен в Търговско-стопанската академия (1922-1923 г.).
В България посещава Свободния университет. Първите му книги са свързани с диаболизма. Работи като библиотекар. Делегат е на Международния конгрес на ПЕН-клубовете (1936 г.). През 1941 г. е свидетел по делото на Н. Й. Вапцаров. От 1942 г. до 1943 г. е служител в българската легация в Токио.
След 9 септември 1944 г. работи като преводач и редактор. Сътрудничи на вестниците “Българан”, “Литературен глас”, “Мисъл”, “Литературни новини”, “Развигор”, “Съвременник”, “Кормило”, “ЛИК”, “Стрелец”, “Литературен фронт”, на сп. “Хиперион”, “Българска мисъл”, “Златорог”, “Септември.”, “Пламък” и др. Има големи заслуги като преводач и редактор. Негови книги, разкази, новели и фейлетони са публикувани на английски, немски, румънски, руски, френски, японски и други езици. Автор е на съчиненията: “Синята хризантема” (1922 г.), “Часовник” (1924 г.), “Къщата при последния фенер” (1931 г.), “Сърцето в картонената кутия” (1933 г.), “Автомати” (1935 г.), “Гост” (1938 г.), “Японската литература. Начало, развитие, представители” (1941 г.), “Маймунска младост” (1942 г.), “Другата Америка. Едно пътуване отвъд екватора” (1943 г.), “Дамата с рентгеновите очи” (1945 г.), “Лунатик. Хумористични разкази” (1945 г.), “Патент САС. Четири разказа” (1963 г.), “Паноптикум. Лайхенвалд. Разкази” (1966 г.), “Избрани разкази” (1967 г.), “Алхимия на любовта. Избрани разкази” (1972 г.), “Съчинения.”, в 2 т. (1972 г.), “Разкази, пътеписи” (1976 г.), “Съчинения”, в 2 т. (1980 г.), “Игра на сенките. Българска диаболична фантастика” (1983 г.). Умира на 22 ноември 1966 г. в София.
1873 г.
Роден е войводата Георги Шкорнов, известен като дякон Евстатий. Георги Шкорнов е роден на 12 февруари 1873 година в Несрам, Костурско – „най-южната крепост на българското племе”. Той наследи борческия дух на своя род, израсна в борбите за човешки права и възмъжа като голям ратник в освободителното движение в Македония. Взе живо участие през движенията 1902 – 1903 година. През 1905 – 1906 година дяконът е войвода в Ресенско.
През септември 1912 година замина за Воденско с чета, която се оформи като партизански отряд № 29 от Македоно-Одринското опълчение. На 1 октомври 1912 година води бой с турския аскер на връх Чавките – Царево – селско.
На 12 октомври с.г., наедно с други 12 чети, се би цял ден с многоброен турски аскер на запад от с. Конопище. На 20 октомври четите на дякон Евстатий и Григор Джинджифилов вялзоха в град Воден, въпреки волята на гръцкия командир тук, посрещнати най-възторжено от населението. След това почва обиколката из селата на Воденско, която бе едно триумфално шествие от посрещане и изпращане на местното българско население.
На 28 октомври частите на дякон Евстатий и Джинджифилов овлядах цяло Съботско и въдвориха българско управление. През Общоевропейската война дяконът пак замина като началник на партизански отряд.
(По материали от в. "Български доброволец", 1935 г.)
1868 г.
В Русе е роден капитан І ранг Димитър Добрев (1868 - 1944). Постъпва във Военното училище в София и участва като юнкер в Сръбско-българската война (1885) и детронирането на княз Александър I (1886), за което е изключен от училището. По-късно правата му са възстановени и получава първо офицерско звание на 1 януари 1891 г. Специализира машинно-торпедно дело в Австрия, завършва висш артилерийски курс в Кронщат, Русия (1903 - 1904).
Участва като доброволец в Руско-японската война (1904 - 1905) и в боя при Цушима като втори артилерийски офицер на крайцера "Дмитрий Донски". Попада в японски плен, но е освободен. След завръщането си в България през 1906 г. е началник на Морското училище (1906 - 1908), началник на подвижната отбрана, командир на крайцера "Надежда".
Уволнен е от флота през 1911 г. През Балканската война (1912 - 1913) е върнат на служба като началник на подвижната отбрана. Командва отряда миноносци, който на 7 ноември 1912 г. атакува успешно турски крайцер "Хамидие". Напуска флота и дълги години работи като адвокат във Велико Търново. Умира на 11 април 1944 г. във Велико Търново.
На тази дата умират:
1994 г.
Умира Асен Борисов Дацев - български физик, работил в областта на обосновката на квантовата механика и класическата топлопроводност.
Асен Дацев е роден в разградското село Каменар на 14 февруари 1911 г. Изучава теоретична физика при проф. Георги Манев в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1929-1933).
Специализира при Луи дьо Бройл в Сорбоната в Париж (1934-1938), където защитава докторат през 1938 г. на тема „Потенциални бариери и решения на уравнението на Шрьодингер“.
Асен Дацев чете лекции по теоретична физика във Физико-математическия факултет на Софийския университет в продължение на около 40 години. Разработва метод за решаване на уравнението за разпределение на топлината в нееднородни твърди тела при произволни начални и гранични условия и метод за решаване на Задачата на Стефан.
1959 г.
Умира езиковедът академик Александър Теодоров-Балан (1859 - 1959). Роден е на 27 октомври 1859 г. в село Кубей, Бесарабия, Украйна, в семейство на български преселници. Негов брат е ген. Георги Тодоров. Завършва Болградската гимназия и славянска филология с докторат в Прага.
През 1884 г. се установява в София и четири години работи в Министерството на народното просвещение. Става преподавател по славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо училище (дн. СУ "Св. Климент Охридски"). От 1893 г. е професор и ръководител на катедрата по българска и славянска литература и катедрата по българска литература.
Няколко пъти е ректор на СУ "Св. Климент Охридски" и декан на Историко-филологическия факултет. В края на ХIХ в. и началото на ХХ в. Теодоров-Балан е главен деловодител и деловодител на Българското книжовно дружество (дн. БАН). От 1907 г. до 1910 г. е главен секретар на Българската екзархия.
Един от създателите на българското туристическо движение, дългогодишен председател на Българското туристическо дружество и редактор на сп. "Български турист". Основно място в научните му занимания заемат изследванията, посветени на граматическия строеж на българския език, особеностите на българската звукова система, борбата с чуждиците, обогатяването на езика с народни думи и др.
На тази проблематика са посветени трудовете му: "Българска граматика", "Нова българска граматика за всякого", "Борба за съвременен правопис (1921–1923)" и др. Публикува изследвания и в областта на литературната история – "Паисий Хилендарски. История славянобългарская 1762", "Софроний Врачански", "Кирил и Методий" и др.
1947 г.
Умира Моско Москов (М. М. Груев) - български културен деятел, учител и преводач. Завършва Богословското училище в Лясковския манастир (1882 г.) и Духовната семинария в Одеса (1885 г.). Следва литература в Женева (1886-1890 г.). Работи като учител, директор на гимназия, директор на Народна библиотека в Търново.
Основава туристическо дружество в града, възобновява дейността на Археологическото дружество и музея. Сътрудничи на периодичния печат. Автор е на повести, разкази, исторически драми и записки, поеми и стихотворения за деца.
Издава “История на българската литература” (1895 г.), “История на новата руска литература” (1895 г.), “Джебен речник на чуждите думи в нашия език” (1896 г.), “Френско-български речник” и “Българо-френски речник” (1901 г.) и др. Преводач от руски и френски език.
1944 г.
Умира Янко Янев - български поет, философ, есеист. През 1919 г. заминава за Германия, за да следва драматургия, но се ориентира към философията и историята. Учи в Лайпциг, Фрайбург и Хайделберг. Защитава дисертация на тема “Живот и свръхчовек”. Работи в библиотеката на Софийски университет от 1923 г.
Чете лекции по история на българска култура в Берлинския университет (от 1934 г.). Убит е по време на бомбардировките над Дрезден през Втората световна война. Неговите философски възгледи се формират под въздействието на Хегел. Привърженик е на индивидуализма в българска литература (пише и издава статии и монографии за Д. Кьорчев, публикува статии за д-р Кр. Кръстев и П. К. Яворов); проповядва ницшеанството, заради което в пролетарско-комунистически среди е третиран като профашистки автор.
Интерпретатор е на немския класицизъм и романтизъм (публикации за Г. Е. Лесинг, Р. М. Рилке, Х. фон Клайст в сп. “Българска мисъл” и “Златорог”). Сътрудничи със статии по културни и философски проблеми на в-к “Стрелец”, “Съвременник”, на сп. “Златорог”, “Българска мисъл”, “Листопад”, “Училищен преглед”, “Хиперион”, “Българска реч”, “Съдба”. Пише стихове, които публикува под псевдонима Беляков. Негови съчинения са “Грях и скръб” (1918 г., стихове), “На север” (1918 г., стихове), “Копнения” (1919 г., стихове), “Антихрист” (1926 г.) и др.
1927 г.
Умира фолклористът Атанас Илиев (1852 - 1927). Роден е на 2 февруари 1852 г. в Стара Загора. Учи в родния си град, в епархийското училище в Пловдив и в класическата гимназия в Табор (Чехия). Следва славянска филология в Прага и Белград до 1874 г. Работи като главен учител в Стара Загора.
Задържан е по време на Старозагорското въстание през 1875 г. Участник е в Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Учителства в София и работи като редактор на "Сборник за народни умотворения". Директор е на Старозагорската девическа гимназия (1892 - 1900 г., 1903 - 1906 г.).
От 1900 г. е редактор на литературното списание "Надежда". Началник е на училищния отдел на Българската екзархия в Цариград. Член е на БКД (дн. БАН) от 1900 г. Автор е на многобройни изследвания върху българския фолклор, съставител на учебници, приносни изследвания в областта на езикознанието и нумизматиката, преводи и др. Автор е на трудовете "Отбор от животописи на велики мъже" (в 2 тома), "Телесно и душевно възпитание", "Турски изговор на български местни имена" , "Спомени" и др.
1920 г.
Умира Игнатий Рилски (светско име И. Цветанов) - йеродякон, църковен деятел и публицист. Роден е в Костенец през 1842 г., завършва Духовна семинария в Москва, след което е учител в Рилския манастир.
От 1875 г. се премества в София и постъпва на работа в Софийската митрополия. Участва в образуването на Свещеническия съюз. Занимава се с публицистична дейност и издава в. "Селянин" (1879–1916 г., 1924 г.) и сп. "Български църковен преглед" (1895–1899 г.). Издига идеята за реформи в църквата и защитава правата на енорийските свещеници.